2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 16.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4905 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на З. С. С., пребиваващ в затвора в [населено място], представляван от особения представител адв. К. Ф., против определение № 333 от 22 октомври 2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 405/2018 г. по описа на апелативния съд в гр.Велико Търново, с което е потвърдено определение № 445 от 13 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 28/2018 г. по описа на окръжния съд в гр.Габрово за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на въззивното определение. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че искът е насочен само срещу Висшия съдебен съвет, а не и срещу Държавата, както е заявено още с исковата молба, независимо от последвалите уточнения, и в тази връзка не е обсъдил въпроса за процесуалната легитимация на Държавата. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се заявява, че с определението си въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С обжалваното определение се приема, че предвид многобройните уточнения на исковата молба от ищеца и неговия особен представител, искът е предявен срещу ответника В. за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата, за незаконосъобразни действия на съдии от апелативен съд в [населено място] при постановяване на съдебен акт срещу ищеца. Счетено е, че предявеният иск е недопустим, тъй като не може да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на В. за действия на лица, които не носят отговорност предвид функционалния имунитет на съдиите, закрепен в чл. 132 от Конституцията на Република България.
Касационното обжалване не следва да се допуска.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора (частния жалбоподател), който следва да обоснове общото и специфичните за достъпа до касационен контрол основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател не е формулирал въпроси, които да имат характеристиките на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В стадия за селекция на частните касационни жалби ВКС не проверява правилността на обжалвания пред него съдебен акт, а селектира жалбите съобразно специфичните за достъпа до касационен контрол основания, като преценява дали по отношение на съдебния акт са осъществени общото основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК и допълнителните предпоставки от кръга на посочените в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, е достатъчно основание за недопускане на въззивния съдебен акт до касационен контрол.
Самостоятелен аргумент за недопускане на обжалването е и обстоятелството, че жалбоподателят не е посочил и обосновал нито една от специфичните за достъпа до касационен контрол допълнителни предпоставки по т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е аргументирал приложното поле на касационния контрол с цитиране на решение на ВКС – решение № 133, постановено по гр.д. № 5002/2014 г., ІІІ г.о., в което било застъпено становището, че предявеният иск и против Държавата следва да се разгледа от съда, с което обаче не може да се приеме, че се обосновава хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въпросът за пасивната процесуална легитимация на Държавата не е обусловил правните изводи на съда по процесното дело и не е включен в предмета на спора, съобразно конкретните факти по делото. Съдът е посочил в определението си, че ищецът, включително и чрез процесуалния си представител, в подадените по делото уточнителни молби (л. 31 и л. 35 от гр.д. № 28/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място]), е конкретизирал, че исковата му претенция е насочена срещу ответника В.. В определението са изложени фактическите обстоятелства по делото и подадените от жалбоподателя уточнения вследствие указания на първоинстанционния съд, което разкрива, че волята на съдебния състав е формирана в условията на съвкупна преценка на данните по делото в тяхната връзка с доводите на страната. В тази връзка е необходимо да се посочи, че с допълнително уточнение от 10.07.2018 г. (л. 35 от първоинстанционното дело) е заявено, че искът е предявен срещу Висшия съдебен съвет. Ето защо касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 333 от 22 октомври 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 405/2018 г. по описа на апелативния съд в гр.Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: