О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 18.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 867/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от А. К. Н. и Ж. Н. Н., и двете от гр. В., чрез процесуалния им представител адв. М от ВАК, срещу определение № 1* от 23.07.2009 г. по ч. гр. д. № 900/2009 г. на Варненски окръжен съд, ТО, с което се потвърждава определение на Районен съд гр. В., ХХІV състав от 07.05.2009 г. по гр. д. № 1 613/2009 г., с което е отказано допускането на обезпечение на предявения по делото иск от жалбоподателите срещу „Е” Е. гр. В. за заплащане на сумата 3 804 евро, представляваща неустойка по сключен между страните договор за строителство от 02.07.2005 г., както и на сумата 5 627 евро – обезщетение за вреди, претърпени от неизпълнението на същия договор, чрез налагане на запор върху банковите сметки на П. К. С. – управител на ответното дружество.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени и доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба „Е” Е. гр. В. не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Определението на въззивния съд, с което потвърдено определение на Районен съд гр. В. от 07.05.2009 г. за отхвърляне на искането за допускане на обезпечение на предявения от жалбоподателите иск, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Същото има несамостоятелен, привременен характер.
В случая, въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу определение, с които е отказано допускане на обезпечение на предявен иск и не се произнася за първи път по обезпечителната мярка. Съгласно чл. 396, ал.1 ГПК определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената норма е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби само ако е оставена без разглеждане частната жалба по чл. 396, ал. 1 от ГПК, респ. когато обезпечението е постановено за първи път от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанционния съдебен акт. Така постановеното определение на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат и доводите на жалбоподателите за наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Затова Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на А. К. Н. и Ж. Н. Н., и двете от гр. В. срещу определение № 1* от 23.07.2009 г. по ч. гр. д. № 900/2009 г. на Варненски окръжен съд, ТО.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: