3
гр. д. № 473/2010 г. на ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 29
С., 20.01.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 473/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
З. Н. Х. от[населено място] е подала касационна жалба срещу решение № 314 от 19.01.2009 г. по гр. д. № 500/09 г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 186/2008 г. на С. районен съд. С него е отхвърлен предявен от касаторката срещу Р. ООД,[населено място] ревандикационен иск за 600 кв. м. от имот съставляващ № 129021, в м. „Трапето”, в землището на[населено място]. Доводът е за незаконосъобразност на извода, че имотът не подлежи на земеделска реституция поради наличие на огранице по чл. 10б ЗСПЗЗ – в него е построена стопанска сграда – птичарник от [община] през 1988 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК. В изложението е формулиран разрешеният материалноправен въпрос – ако земеделският имот не е картотекиран като нископродуктивен и не са одобрени строителни книжа за застрояването му със стопанска сграда, то незаконно построената дали е пречка по чл. 10б ЗСПЗЗ за реституирането му. Не са изложени мотиви в противоречие с коя задължитлна практика е разрешен въпросът както и не е обосновано с какво той е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата я намира за неоснователна, счита че не са налице релевираните предпоставки за докупскане на касационна проверка на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Съдът е отхвърлил иска като неоснователен, след като е приел, че имотът не е подлежална земеделска реституция, тъй като е част от имот застроен със стопанска постройка – птичарник. Изводът е основан на установеното от фактическа страна, че имотът е бил внесен в ТКЗС от наследодателя на касаторката. През 1982 г. в имота е построен птичарник за помощното стопанство на [община] на площ от 332.32 кв. м. С приета техническа експертиза е установено, че за извършеното строителство не са одобрявани строителни книжа, не се установява и за застрояването му да е било дадена разрешение от комисията по земята в изпълнение на чл. 5, ал. 2 ЗООЗП и след обезщетяване на собствениците (чл. 14 ЗООЗП).
Установено е също, че възстановяването на спорния имот е постановено с решение 07.07.2006 г. по гр. д. № 138/06 г.на С. районен съд в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ като аргументите за наличие на предпоставки за реституция на имота са обосновани с това, че теренът не е бил картотекиран като непродуктивен, не е определен за застрояване и строителството е извършено без строителни книжа, без да е спазена процедурата по ЗООЗП.
Съдът е извършил косвен съдебен контрол на решението на съда, постановено в административно производство, което има характер на административен акт, и е достигнал до извода, че след като имотът е застроен при реализиране на стопанско мероприятие преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, то това е ограничение по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ за реституирането му.
Разрешеният от съда въпрос е в съответствие с постоянната практика на съда по приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ. Нормата не изисква реализирането на мероприятие върху терена да е станало при спазване на законовите изисквания за това. Достатъчно е теренът да е усвоен за неговото реализиране и това да е станало преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. За яснота следва да се посочи и това, че когато държавата е изграждала обекти без предварително одобрени строителни книжа, строежът се е считал законен с пускането му в експлоатация. От този момент и държавата е придобивала правото на собственост върху него, тъй като разрешението за въвеждането му в експлоатация има за последица и определянето му като годен обект на гражданския оборот.
Не е налице и втората въведена предпоставка за допускане на касационна проверка.
Основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК е налице, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или норми, които са непълни, или неясни, или по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава е изоставена и се налага корективно тълкуване.
Поставеният въпрос за незаконност на застрояване на обекта е многократно обсъждан от съда и по него има формирана трайна практика, основана на нормата на закона, която не поставя такова изискване. Разрешаването на този въпрос е дадено в съответствие с тази практика и не съдържа специфика, която да налага тълкуване на нормата или промяна на създадената практика.
При проверката на въззивния акт съобразно наведените предпоставки не са установи те да са налице, а позоваването на тази по т. 3 на цитираната норма е и формално и немотивирано, поради което не следва да се допуска касационна проверка на въззивния съдебен акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 314 от 19.01.2009 г. по гр. д. № 500/09 г. на С. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: