4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29
София, 20.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Емилия Василева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 554/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Ю. К. – ЕТ с фирма “ К. – С. – Р. К.” – гр. З. срещу Решение № 43 от 9.ІІІ.2010 г. по гр.д. № 537/ 2009 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 201 от 28.Х.2009 г. по гр.д. № 2/ 2009 г. на Районен съд – гр. З., с което по иска по чл. 422 ГПК е признато за установено, че В. Ф. Б. – ЕТ с фирма ”Р. – Си – Ен – 67 – В. Б.” – гр. З. има вземане срещу Р. Ю. К. – ЕТ с фирма “К. – С. – Р. К.” – гр. З. в размер на 5400 лв., представляващо цена на доставено брашно по Фактура № 491/11.ІХ.2006 г., със законната лихва от 15.Х.2008 г., за което по гр.д. № 151/2008 г. на РС – гр. З. е издадена Заповед по чл. 410 ГПК. Жалбоподателката излага оплаквания за неправилност и за необоснованост на решението. В жалбата и в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че по правния въпрос за наличието на облигационно отношение между търговци, когато фактурата за доставка не е осчетоводена при някой от тях поради възникнал спор за количеството на стоките, предмет на фактурата, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, които основания обосновава с доводи за неправилност на направените от съда изводи.
Ответникът по касационната жалба В. Ф. Б. – ЕТ с фирма ”Р. – Си – Ен – 67 – В. Б.” – гр. З. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От посочения от жалбоподателката правен въпрос, решен от въззивния съд, с оглед данните по делото, може да се изведе разрешеният процесуално – правен въпрос: каква е доказателствената сила на двустранно подписана от страните фактура за доставка на стоки и тя влияе ли се от осчетоводяването на фактурата от страните по облигационното отношение.
За да признае, че ищецът има вземане срещу ответницата за цената на доставено й брашно, в размера, посочен във Фактура № 491/ 11.ІХ.2006 г., за което вземане е издадена заповед по чл. 410 ГПК, съдът е преценил договора за покупко – продажба на брашно и установеното получаване на стоката от МОЛ на ответницата с подписаните Разписка за получаване на стоки № 1161 и Фактура, които подписи са установени от графологическата експертиза. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответницата, че при нея не е осчетоводена фактурата, като е изложил, че осчетоводяването не е елемент от фактическия състав на договора за покупко-продажба, за неоснователно по изложените съображения е приел и възражението на ответницата за неполучаване на стоката поради невъзможност същата да се извози с посочените превозни средства.
С оглед изложеното въззивният съд е решил посочения процесуалноправен въпрос в съответствие с установената съдебна практика, която е в смисъл, че подписана от ответника фактура, като частен свидетелствуващ документ, има доказателствена сила за стоящия извън нея факт, удостоверен с материализираното в документа изявление – че ответникът е получил стоката, чиято доказателствена сила на документа при оспорване съдът преценява с оглед всички доказателства и може да приеме, че документът е неистински, когато не удостоверява факта, за който свидетелства (доставената стока). Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките – декларации по ЗДДС и ползването от страните на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, които съдът следва да обсъди при решаване на въпроса за възникване на облигационното отношения между страните по договор за покупко – продажба, в който смисъл е Р.№ 166/ 26.Х.2010 г. по т.д.№ 991/ 2009 г. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика, както и посочените в него други аналогични решения на ВКС.
Като е приел въз основа на посочените доказателства – фактура и складова разписка, подписани от ответницата, и счетоводна експертиза, с която е установено осчетоводяването на фактурата от продавача с включването й в дневник продажби, в справка – декларация по ДДС за съответния месец, и неосчетоводяването й при купувача, съдът е направил извод, че само с факта на неосчетоводяване на фактурата от ответницата, не е опровергано съдържащото се признание за получаване на стоката, обуславящо задължението по чл. 327 ал. 1 ТЗ за плащане на цената. Като е направил съвкупна преценка на данните във фактурата и на останалите събрани доказателства, включително на релевантното за възникване на правоотношението неосчетоводяване на фактурата от купувача, съдът е имал основание да приеме, че фактурата доказва възникване между страните на отношение по договор за продажба и задължение на купувача, получил стоката, за плащане на цената. Само възражението на купувача, че не е осчетоводил фактурата, не прави основателно възражението, че не дължи цената поради неполучаване на стоката, посочена в оспорената фактура, а това възражение подлежи на доказване и съдът го обсъжда наред с останалите събрани доказателства. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно.
Жалбоподателката не излага съображения защо счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Поддържаното основание не е налице, тъй като точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалоподателката не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни липсват.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 43 от 9.ІІІ.2010 г. по гр.д. № 537/ 2009 г. на С. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: