4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр. София, 20.01.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 264 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 247 от 04.10.2013г. по в.т.д. № 209/2013г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 114 от 16.04.2013г. по т.д. № 52/2012г. на Габровски окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на недвижим имот за периода от 01.01.2011г. до 07.04.2011г. за сумата над 26 625,55 лева до пълния предявен размер от 97 000 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е изложил мотиви защо е приел заключението на тройната експертиза, а не е кредитирал заключението на единичната експертиза. Поддържа още, че съгласно практиката на ВКС обезщетението, което наемателят дължи при ползване на имота въпреки противопоставянето на наемодателя в случай на прекратен договор за наем, какъвто е конкретният случай, е равно на пазарния наем за процесния период, но не по-малко от договорения наем. Поддържа, че в този случай не е необходимо да бъдат представяни доказателства, че на наемодателя му е предлагано сключването на други договори за наем на посочената цена, а обезщетението следва да бъде изчислено като произведението на месечната наемна цена и броя на месеците, през които е ползван имотът. Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 769 от 17.06.2011г. по гр.д. № 1332/2010г. на ВКС, ГК, III г.о., в което е прието, че в общия случай обезщетението е в размер на средния пазарен наем, като той не може да бъде по-малък от уговорения размер на наема по прекратения договор за наем и при условие, че ищецът не е доказал по-голям размер, то дължимият размер е по прекратения договор за наем. Поддържа, че постановявайки решение, според което размерът на обезщетението е равно на средния пазарен наем за посочения период, без да се има предвид като минимум размерът на договорения наем по прекратения договор за наем между страните, въззивният съд е постановил решение в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касация [фирма] не представя писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от касатора [фирма] иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД е уважен до размер на сумата 26 625,55 лева и е отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 97 000 лева, въззивният съд е приел за доказано, че съществувалото между страните наемно правоотношение е било прекратено на 30.12.2010г. едностранно от наемодателя съгласно чл.11, т.3 от договора за наем и че наемателят не е върнал наетия имот, а е продължил да го ползва до 07.04.2011г., когато го е предал на наемодателя. Поради това е приел, че съгласно чл.236, ал.2 ЗЗД наемателят дължи обезщетение за ползването на имота за процесния период от време. Въззивният съд е приел, че в практиката на ВКС по чл.290 ГПК преимуществено се приема, че размерът на обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД подлежи на доказване от ищеца и че то не съставлява аритметична величина, изчислена като стойността на последната наемна вноска по договора, умножена по броя на месеците, за които се претендира обезщетение. След като е обсъдил приетите по делото две единични и тройна съдебно-технически експертизи, въззивният съд е приел, че няма пречка на ищеца да се присъди обезщетение в размер, по-висок от средния пазарен наем, ако същият докаже, че за процесния период от време е пропуснал полза, равняваща се на наемните вноски. Приел е, че при липса на доказателства, че на ищеца е предлагано сключване на договори с други наематели при същата наемна цена, както и с оглед заключението на тройната експертиза, според която към началото на 2011г. цените на наемите са спаднали, следва да се присъди обезщетение в размер на средния пазарен наем за исковия период съгласно заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обосновано.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Материалноправният въпрос, конкретизиран от съда при съобразяване с обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съгласно т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК, е относно размера на обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД, дължимо от наемателя при продължило след прекратяване на наемното правоотношение въпреки противопоставянето на наемодателя ползване на имота. Този въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и поради това по отношение на него е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
По този въпрос е формирана постоянна съдебна практика – решение № 146 от 01.12.2010г. по т.д. № 934/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 769 от 17.06.2011г. по гр.д. № 1332/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 230 от 18.06.2014г. по гр.д. № 6874/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 173 от 22.03.2013г. по т.д. № 939/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 422 от 21.05.2010г. по гр.д. № 981/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 391 от 26.05.2010г. по гр.д. № 765/2009г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 144 от 17.05.2011г. по гр.д. № 401/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. В тези решения е прието, че при продължаване на ползването на имота след прекратяване на договора за наем въпреки противопоставянето на наемодателя наемателят дължи обезщетение в размер на средния пазарен наем, като по силата на закона обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем. Изводът на въззивния съд, че при липса на доказателства, че на ищеца е предлагано сключване на договори с други наематели при същата наемна цена, както и с оглед заключението на експертизата, според която към началото на исковия период цените на наемите са спаднали, следва да се присъди обезщетение в размер на средния пазарен наем за периода, е в отклонение от установената постоянна практика. Поради това по отношение на формулирания въпрос е осъществена както общата, така и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1 407,49 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 247 от 04.10.2013г. по в.т.д. № 209/2013г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 114 от 16.04.2013г. по т.д. № 52/2012г. на Габровски окръжен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на недвижим имот за периода от 01.01.2011г. до 07.04.2011г. за сумата над 26 625,55 лева до пълния предявен размер от 97 000 лева.
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1 407,49 лева, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: