6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 20.01.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2982 по описа за 2019г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищците А. А. Х., М. А. Я., В. А. Я., Е. А. Я. и Н. Ахмед Пайич, всички чрез процесуален представител адв. Вихър Н. срещу определение № 3468 от 23.10.2019г. по в. гр. дело № 4926/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав, с което е отхвърлена молба с вх. № 17079/20.09.2019г. на процесуалния представител на ищците /въззивници/ – адв. Вихър Н. за изменение на решение № 2131 от 02.09.2019г. по в. гр. дело № 4926/2018г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържат становище, че въззивният съд неправилно се е позовал на т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС поради това, че настоящият случай не попада в посочената хипотеза, защото в първоинстанционното и въззивното производства ищците са представили списък на претендираните разноски по чл. 80 ГПК. Неправилно в противоречие с разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдебният състав е изчислил размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Излагат доводи, че с оглед отхвърлената част на исковете ищците дължат на ответното дружество разноски за първоинстанционното производство в размер на 625,86 лв. Молят обжалваното определение да бъде отменено и вместо това да бъде присъдено на адв. Вихър Н. допълнително сума в размер 3 459,40 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, сума в размер 3 496,50 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство, както и да бъдат намалени присъдените разноски на ответното дружество до 625,86 лв.
Ответникът по частната жалба „ЗАД Алианц България” АД, [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 248, ал. 3 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение молбата на ищците /въззивници във въззивното производство/ за изменение на въззивното решение в частта за допълнително присъденото адвокатско възнаграждение за първата инстанция на адвокат Вихър Н. в частта за намаляване на присъдените на „ЗАД Алианц България“ АД разноски от 979,04 лв. на 740,43 лв., въззивният съд се е позовал на точка 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Изводът за неоснователност на искането на процесуалния представител на ищците за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция е аргументиран със следните съображения: с въззивното решение на адвокат Вихър Н. е присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 2 885,02 лв., което надвишава със сумата 601,87 лв. дължимото минимално адвокатско възнаграждение на адвокат Вихър Н., изчислено съразмерно с уважената част от въззивната жалба на ищците; изчислено съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ във въззивната инстанция за исканата от въззивниците сума от 464 000 лв. /80 000 лв. за А. А. Х. и по 96 000 лв. за всеки от останалите четирима въззивници/ е в размер общо 10 810 лв.; предвид уважаване на въззивната жалба частично общо за сумата 98 000 лв. /сбора на сумата 14 000 лв., присъдена в полза на А. А. Х., и по 21 000 лв. на всеки от останалите четирима въззивници/, минималното адвокатско възнаграждение е в размер 2 283,15 лв., т. е. присъденото на адвокат Вихър Н. адвокатско възнаграждение надвишава с 601,87 лв. минималния размер.
Въззивната инстанция е изложила и съображения, че след като с една искова молба и с една въззивна жалба в едно първоинстанционно и въззивно производство са разгледани пет субективно съединени иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на едно физическо лице няма основание да се изчислява дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат – пълномощника отделно са всеки един иск за неимуществени вреди. Двете съдебни инстанции са разгледали субективно съединените искове общо в едно производство и поради това са изчислили дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат – пълномощника на въззивниците – ищци също общо върху сбора на търсените и присъдени суми за неимуществени вреди.
Определението на въззивната инстанция е частично неправилно по следните съображения:
Предявените искове от А. А. Х., М. А. Я., В. А. Я., Е. А. Я. и Н. Ахмед Пайич срещу „ЗАД Алианц България“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на Ахмед Якъбов Х. – съпруг на първата ищца и баща на останалите ищци, чиято смърт е причинена от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.12.2015г., заедно със законна лихва върху присъдените обезщетения, считано от 03.12.2015г. до окончателното изплащане, след направеното намаление по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК са в размер по 100 000 лв. за всеки ищец. С първоинстанционното решение исковете са уважени частично, като ответникът е осъден да заплати на А. А. Х. обезщетение в размер 20 000 лв., на останалите ищци – по 4 000 лв., а в останалата част исковете са отхвърлени. С оглед изхода на спора Софийски градски съд е присъдил на адвокат Вихър Н. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер 1 270,80 лв., а на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК е осъдил ищците да заплатят на ответното дружество сума в размер 979,04 лв. – част от направените разноски за първоинстанционното производство.
По повод постъпила въззивна жалба от всички ищци срещу решението на СГС в отхвърлителната му част Софийски апелативен съд е отменил частично обжалвания въззивен съдебен акт и е присъдил допълнително на ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер 14 000 лв. на съпругата А. Х. и по 21 000 лв. на всяко от децата на починалия Ахмед Х.. Следователно присъдените обезщетения от двете инстанции са в размер 34 000 лв. за ищцата А. Х. и по 25 000 лв. за всеки от останалите ищци. В останалата отхвърлителна част решението на СГС е потвърдено. С оглед изхода на спора въззивната инстанция е осъдила ответното дружество – въззиваем да заплати на адвокат Вихър Н. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер 1 614,22 лв. и адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер 2 885,02 лв.
Неправилно въззивният съд в обжалваното определение се е позовал на точка 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно точка 9 от посоченото Тълкувателно решение молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е недопустима, когато страната не е представила списък на разноските. В конкретния случай ищците са представили списък на претендираните разноски по чл. 80 ГПК своевременно в двете съдебни производства – лист 166 от първоинстанционното дело и лист 23 от въззивното дело.
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат Вихър Н. за първоинстанционното производство:
Съображенията на въззивната инстанция, че при предявени в субективно съединение искове общо в едно производство дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците /въззивници в производството пред САС/ следва да се изчисли общо върху сбора на търсените и присъдени суми за неимуществени вреди, са неправилни. Приложимата разпоредба за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение в конкретния случай е чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като исковете са оценяеми. Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Когато обаче с една искова молба са предявени в субективно съединение искове от няколко ищци срещу определен ответник, като всеки ищец претендира защита на свои права, адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие се определя на база интереса на всеки отделен ищец по делото.
Неправилно въззивният съд е определил минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. При интерес за всеки ищец от съответния предявен иск в размер 100 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство за всеки иск, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата 3 530 лв. или общо за всички искове 17 650 лв., предвид осъщественото процесуално представителство от един адвокат. Предвид уважените размери на исковете от първоинстанционния и въззивния съд съответно за сумата 34 000 лв. за съпругата и по 25 000 лв. за всеки от останалите четирима ищци – деца на починалия, или общо за сумата 134 000 лв., дължимото адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е в размер общо 4 730,20 лв. /1 200,20 лв. – по иска, предявен от съпругата, и по 882,50 лв. – по всеки от исковете, предявени от останалите ищци/. Тъй като с първоинстанционното и въззивното решение са присъдени суми в размер съответно 1 270,80 лв. и 1 614,22 лв., т. е. общият размер на присъденото адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е 2 885,02 лв., е останала неприсъдена сума за адвокатско възнаграждение за производството пред СГС в размер 1 845,18 лв. Следователно определението по чл. 248, ал. 1 ГПК е неправилно в посочената част, поради което следва да бъде отменено и вместо това въззивното решение следва да бъде изменено в частта за присъденото на адвокат Вихър Н. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, като ответното дружество бъде осъдено да заплати допълнително адвокатско възнаграждение за производството пред СГС с оглед изхода на спора във въззивното производство в размер още 1 845,18 лв., т. е. следва да се присъдят 3 459,40 лв. вместо присъдените 1 614,22 лв.
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат Вихър Н. за въззивното производство:
Присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат Вихър Н. за въззивното производство е определено неправилно. Изчислено на база обжалваемия интерес за всеки ищец – въззивник пред САС на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за въззивното производство е в размер общо 16 570 лв. /2 930 лв. – спрямо интереса на съпругата и по 3 410 лв. спрямо интереса на всеки от останалите ищци/. Изчислено съобразно уважения размер от въззивната инстанция по всеки от исковете, дължимото адвокатско възнаграждение за въззивното производство на адвокат Вихър Н. е в размер общо 3 496,50 лв. /512,75 лв. по иска на съпругата и по 745,94 лв. по иска на всяко от децата/. Следователно определението по чл. 248, ал. 1 ГПК е неправилно в посочената част, поради което следва да бъде отменено и вместо това въззивното решение следва да бъде изменено в частта за присъденото на адвокат Вихър Н. адвокатско възнаграждение за въззивното производство, като ответното дружество бъде осъдено да заплати адвокатско възнаграждение за производството пред САС с оглед изхода на спора във въззивното производство в размер 3 496,50 лв. вместо присъдените 2 885,02 лв., т. е. допълнително трябва да бъдат присъдени още 611,48 лв.
По отношение на определението в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищците /въззивници във въззивното производство/ за изменение на въззивното решение в частта за намаление на присъдените на „ЗАД Алианц България“ АД разноски от 979,04 лв. на 740,43 лв.:
В посочената част неправилно съдебният състав се е позовал на точка 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Изискването за представяне на списък за разноски по чл. 80 ГПК се отнася за страната, която претендира присъждане на разноски, но не и за осъдената страна за заплащане на тези разноски, която иска тяхното намаляване. С представения списък по чл. 80 ГПК пред Софийски градски съд ответното застрахователно дружество е поискало присъждане на разноски в размер общо 1 055 лв., както следва: 250 лв. – възнаграждение за САТЕ, 200 лв. – възнаграждение за СМЕ, 150 лв. – депозит за призоваване на свидетел, 5 лв. – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора във въззивното производство и отхвърлената част на предявените искове съответно над 34 000 лв. до 100 000 лв. по иска, предявен от А. Х., и всеки от останалите искове над 25 000 лв. до 100 000 лв., т. е. общо над 366 000 лв. до 500 000 лв., ищците дължат на ответника разноски в размер общо 772,26 лв. С въззивното решение въззивната инстанция е отменила първоинстанционния съдебен акт в частта за присъдените на ответното дружество разноски над 740,43 лв. до присъдените от СГС 979,04 лв., поради което не се налага изменение на въззивното решение в частта за разноските, присъдени на ответното дружество.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3468 от 23.10.2019г. по в. гр. дело № 4926/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в частта, с която е отхвърлена молба с вх. № 17079/20.09.2019г. на ищците /въззивници/ чрез процесуалния им представител адв. Вихър Н. за изменение на решение № 2131 от 02.09.2019г. по в. гр. дело № 4926/2018г. на Софийски апелативен съд в частта за присъденото допълнително адвокатско възнаграждение на адвокат Вихър Н. за първоинстанционното производство и адвокатско възнаграждение за въззивното производство и вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 2131 от 02.09.2019г. по в. гр. дело № 4926/2018г. на Софийски апелативен съд в частта за присъденото допълнително адвокатско възнаграждение на адвокат Вихър Н. за първоинстанционното производство в размер 1 614,22 лв. и присъденото адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер 2 885,02 лв., като ОСЪЖДА „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, [населено място], [улица] да заплати на адвокат Вихър Н. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер 3 459,40 лв. вместо присъдените 1 614,22 лв. и адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер 3 496,50 лв. вместо присъдените 2 885,02 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3468 от 23.10.2019г. по в. гр. дело № 4926/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.