5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 29/21.01.2020 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 4583 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е решение № 1734/ 09.07.2019 г. по гр.д. № 1923/ 2017 г. в частта, с която Софийски апелативен съд е прекратил въззивното производство срещу Б. И. Н..
Определението се обжалва от Б. И. Н. с довод, че е неправилно като постановено при съществено нарушение на чл. 227 ГПК. Жалбоподателят твърди, че той, като наследник по закон на починалия във въззивното производство ищец Д. В. Ш., а не Е. М. М., която се е легитимирала като наследник на починалия със саморъчно универсално завещание от 17.08.2016 г., е правоприемникът в процесуалното правоотношение по делото по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Жалбоподателят твърди, че завещанието е неавтентично (ръкописният текст и подписът не са на наследодателя), но въззивният съд при съществено процесуално нарушение (на чл. 201 ГПК) не е събрал всички ангажирани от него доказателства, за да докаже тези твърдения по основанието по чл. 42, б. „б“ ЗН за нищожност на завещанието.
Ответникът по частната жалба Е. М. М., възразява, че е неоснователна. Тя твърди, че пред въззивния съд категорично е било установено, че универсалното завещание сочи нея, а не жалбоподателят като правоприемник в процесуалното правоотношение на мястото на починалия ищец.
От другия ответник по частната жалба Г. С. С., ответник по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, не е постъпил писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет – арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Чл. 274, ал. 2, пр. 1 ГПК я поставя в негова компетентност – определението за частично прекратяване на въззивното производство е на апелативен съд. Подадена е от легитимирана страна – жалбоподател е лицето, спрямо което въззивното производство е прекратено. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, но тя е неоснователна. Съображенията са следните:
Делото е образувано по иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор по н.а. № 30/ 19.04.2013 г. за прехвърляне право на собственост върху едно жилище в [населено място] срещу задължение за гледане и издръжка. Искът е предявил прехвърлителят Д. В. Ш. срещу приобретателя на имота Г. С. С..
С решение № 9262/ 20.12.2016 г. по гр.д. № 2428/ 2015 г. на Софийски градски съд искът е уважен.
Ответникът е обжалвал първоинстанционното решение.
По представено удостоверение за наследници въззивният съд е констатирал, че след постановяване на решението ищецът е починал и на основание чл. 227 ГПК е конституирал като въззиваеми наследниците му по закон: дъщеря Б. И. Н. (жалбоподателя) и С. Д. Б. (син).
Наследникът по закон С. Д. Б. се е отказал от иска и въззивният съд е прекратил въззивното производство в обема на ? част от предявеното с иска право по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Определението по чл. 233 ГПК е влязло в сила.
Пред въззивния съд е представено и саморъчно завещание от 17.08.2016 г., с което ищецът се е разпоредил със своето имущество в полза на Е. М. М.. Въззивният съд е конституирал на мястото на починалия ищец и наследника по универсалното завещание. Предоставил е възможност жалбоподателя да вземе становище по това определение, доколкото след влязлото в сила определение по чл. 233 ГПК той е единственият друг възможен претендент на правото по чл. 227 ГПК на заместване в процесуалното правоотношение по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от наследодателя.
Жалбоподателят е оспорил правата на наследника по завещание. Позовал се е на основанието за нищожност на завещателното разпореждане по чл. 42, б. „б“ ЗН, като е заявил, че ръкописният текст и подписът не са на наследодателя.
По негово искане въззивният съд е допуснал графологическа експертиза. Вещото лице е дало заключение, че ръкописният текст и подписът са на наследодателя. От позицията на експертните си знания графологът обосновано и компетентно е изключил всяка възможност за подправка на текста и подписа в завещанието.
Жалбоподателят е оспорил заключението и е поискал повторна експертиза. Въззивният съд се е мотивира, че предпоставките на чл. 201, пр. 2 ГПК не са налице, доколкото заключението е компетентно и обосновано, и е отхвърлил доказателственото искане.
В диспозитива на своето решение въззивният съд е отразил, че искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е основателен по отношение на наследника по завещание на починалия ищец и е потвърдил първоинстанционното решение. С решението въззивното производство е прекратено по отношение на жалбоподателя – наследник по закон.
Съгласно чл. 227 ГПК, когато страната умре, производството по делото продължава с участието на правоприемника. За правоприемство в процесуалното правоотношение е необходимо заявеното с иска субективно право да е наследимо (ненаследимо е например вещното право на ползване, правото на възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение длъжност), а ако е ненаследимо – законът да предвижда изрично заместването в процесуалното правоотношение (например по иска за развод или за унищожаване на брака, предявен от наследодателя – чл. 327 ГПК). Заместването в процесуалното правоотношение настъпва от деня, в който е настъпило материалното правоприемство и е производно от него. Следователно съответствието на определението по чл. 227 ГПК с действителното правно положение обезпечава правото на участие на наследника във висящия исков процес. Правото на наследяване се гарантира и защитава от закона (чл. 17, ал. 1 КРБ). Правоприемникът има признато и гарантирано от основния закон право да участва в процеса, инициран от или срещу неговия наследодател. Той вече е в защита на неговото право (чл. 56 и чл. 117, ал. 1 КРБ). Чл. 226 ГПК не намира приложение, доколкото обхваща хипотезите на частно правоприемство, различно от завета. Правото на иск принадлежи на ищеца, но и на ответника.
При смърт на страната в хода на исковото производство съдът спира производството (чл. 229, т. 2 ГПК) и взема необходимите мерки, за да издири наследниците; при смърт на ищеца – служебно, а при смърт на ответника – със съдействието на ищеца (чл. 231, ал. 1 и ал. 2 ГПК). Съдът използва данните от регистъра за гражданското състояние и в определението по чл. 227 ГПК обичайно фигурират наследниците по закон на починалата страна.
Възможно е обаче по инициатива на наследниците по закон, които съдът е конституирал с определението по чл. 227 ГПК (например те представят доказателства за отказ от наследството или завещание), или по инициатива на друго лице (например, представилото завещание) съдът да узнае, че други са възможните наследници на починалата страна. Тогава той е длъжен с определението по чл. 227 ГПК да конституира и тях като възможните правоприемници в процесуалното правоотношение.
Когато се увери, че всички зачитат правата на този, когото законът призовава към наследяване и той е приел наследството, съдът прекратява производството по отношение на онези, за които правоприемството е изключено.
Когато обаче възможните наследници са в спор, кой е действителният наследник на починалата страна, съдът е длъжен да реши спора. Спорът между претендентите на наследството не е по предмета на делото. Предмет на делото е субективното право, заявено от или срещу наследодателя. Спорът на претендентите е спор по принадлежността на правото на приемство в процеса (чл. 227 ГПК). Спорът е по абсолютна процесуална предпоставка на предявения от или срещу наследодателя иск. По него съдът развива и решава „процес относно процеса“. Този спор не предполага главно встъпване (чл. 225 ГПК) и е недопустим предмет на инцидентен установителен иск (чл. 212 ГПК). Искът вече е бил предявен от или срещу наследодателя. Претендентът за наследството не заявява самостоятелно право върху предмета на спора (чл. 225 ГПК), нито въвежда спор относно преюдициално правоотношение с насрещната страна (чл. 212 ГПК). Следователно по спора на претендентите съдът не разрешава иск, а неговото решение по този въпрос не поражда сила на пресъдено нещо. Претендентите на наследството са все на страната на починалия ищец, респ. на починалия ответник.
По спора на претендентите е допустимо съдът да събира доказателства, включително в открито съдебно заседание. Спорът е по абсолютна процесуална предпоставка на предявения иск. За предпоставките на процеса е допустимо да се събират и доказателства, а „процесът относно процеса“ се развива паралелно с този по предявения иск. Компетентността на съда при решаването на този спор (за правото по чл. 227 ГПК) обаче е ограничена. Недопустимо е претендент на наследството да заяви права, които се упражняват с иск (например за унищожаване на завещанието или за възстановяване на запазена част от наследството). Както бе обяснено, съдът никога не разглежда спора в рамките на предявен иск, а и него решава със сила на пресъдено нещо. Със сила на пресъдено нещо той решава иска, предявен от или срещу наследодателя. По този спор обаче съдът е длъжен да зачете влязло в сила решение, включително решението, с което завещанието е унищожено или езапазената част от наследството е възстановена в идеална част или чрез имота, обект на предявения от или срещу наследодателя иск.
Съдът може да измени определението по чл. 227 ГПК (на основание чл. 253 ГПК – определението е оттегляемо) и да прекрати производството по отношение на лицето, което формално се е легитимирало като наследник на починалия ищец или ответник. Определението подлежи на инстанционно обжалване (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а и чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК). В производството по реда на глава ХХI ГПК също се установява принадлежността на правото по чл. 227 ГПК (на заместване на починалата страна в процесуалното правоотношение). Определението за прекратяване на производството може да обжалва и насрещната страна по иска, предявен от или срещу наследодателя. Спорът между претендентите на наследството е спор за надлежната процесуална легитимация по иска. За неговото решаване обаче не се прилага и чл. 224 ГПК. За насрещната страна има значение спрямо кого решението ще породи сила на пресъдено нещо. Влязлото в сила решение, което ще породи сила на пресъдено нещо спрямо формалния правоприемник на починалия ищец или ответник, не възпрепятства евентуален нов спор с лицето, което в новия процествърди, че е действителния.
Изложеното не важи по иска за делба. Делбата без участието на съделител е нищожна. Съдът е длъжен да конституира като съделител всеки претендент на наследството на починалия, а да реши по същество всеки спор от значение за съществуването и титулярството на правото на делба (чл. 342 и чл. 343 ГПК).
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд е решил правилно спора между наследника по закон (жалбоподателя) и наследника по завещание (ответника по частната жалба Е. М. М.) за принадлежността на правото по чл. 227 ГПК. В заключението на графологическата експертиза обосновано и компетентно е изключена всяка възможност за подправка на ръкописния текст или на подписа на починалия ищец в завещанието от 17.08.2016 г. По аргумент на обратното от чл. 201 ГПК въззивният съд е нямал задължението да допуска повторна графологическа експертиза, въпреки извършеното от жалбоподателя оспорване на приетото заключение. Неоснователен е доводът в частната жалба, че въззивният съд не е събрал всички необходими доказателства, а при съществено процесуално правоотношение е възпрепятствал възможността жалбоподателят да докаже, че саморъчното универсално завещание е нищожно на основание чл. 42, б. „б“ ЗН. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН то придава на Е. М. М. качеството на наследник на ищеца, починал след постановеното първоинстанционно решение. След неговата смърт наследникът по завещание е титуляр на правото по чл. 227 ГПК да го замести в производството по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Касационната инстанция е длъжна да потвърди решението в частта, с която въззивното производство е прекратено по отношение на жалбоподателя.
При този изход на делото в тежест на жалбоподателя са разноските от ответника по частната жалба Е. М. М.. Те се изразяват в заплатеното адвокатско възнаграждение за сумата 800 лв.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1734/ 09.07.2019 г. по гр.д. № 1923/ 2017 г. в частта, с която Софийски апелативен съд е прекратил въззивното производство срещу Б. И. Н..
ОСЪЖДА Б. И. Н. да заплати на Е. М. М. сумата 800.00 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.