Определение №29 от 25.1.2016 по ч.пр. дело №174/174 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29

София, 25.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№174 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №3132/08.09.2015г. по ч.гр.д.№2428/15г. на Варненския окръжен съд е потвърдено определение №7837/30.06.15г. по гр.д.№7488/2015г. на Варненския районен съд, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е било спряно производството по предявения от С. П., А. П., Л. П., А. П., К. Б., Н. Б., И. Ч., А. Н., И. Р., А. Ч.-К., О. Д., В. Д., К. М., С. Г., С. П., В. Д., М. Д., Е. А. и Й. Г. срещу [фирма] отрицателен установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор №10135.2575.1278.1.73, представляващ помещение – охрана, находящо се в сграда със статут на етажна собственост.
Въззивният съд е приел, че производството по отрицателния установителен иск е обусловено от преюдициалния спор по гр.д.№210/2014г. на Варненския районен съд, който се развива между настоящите жалбоподатели от една страна и ответниците Е. Ч. Я. и [фирма] от друга, за прогласяване на основание чл.26, ал.1 ЗЗД нищожността на извършената между ответниците покупко-продажба на същия имот – помещение за охрана, което ищците считат за обща част на сградата – етажна собственост. Наличието на обуславящ спор е предпоставка за спирането на производството по отрицателния установителен иск. Към настоящия момент този иск е приет за допустим с определение от 20.04.2015г. по ч.гр.д.№865/05г. на Варненския окръжен съд. Прието е, че в настоящото дело съдът не може да се произнесе по оплакванията за неправилно разделяне на производството по обуславящия и обусловения иск, тъй като този въпрос е предмет на разглеждане в друго частно производство, което е висящо пред друг съд.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение №3132/08.09.2015г. по ч.гр.д.№2428/15г. на Варненския окръжен съд е подадена от С. П., А. П., Л. П., А. П., К. Б., Н. Б., И. Ч., А. Н., И. Р., А. Ч.-К., О. Д., В. Д., К. М., С. Г., С. П., В. Д., М. Д., Е. А. и Й. Г..
Жалбоподателите поддържат, че когато се произнася по спорния въпрос за законосъобразността на спирането по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, съставът на ВКС следва да съобрази съдебния акт, който ще бъде постановен по тяхна частна жалба срещу определение по гр.д.№210/2014г. на Варненския районен съд, с което било разделено производството по обективно съединените искове по чл.124, ал.1 ГПК и чл.26, ал.2 ЗЗД и били образувани две нови дела – гр.д.№7487/2015г. и гр.д.№7488/2015г. на Варненския районен съд. Изложен е довод, че съгласно чл.210, ал.2 ГПК, не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства. Оттук следвало, че не трябва да се спира производството по отделеното гр.д.№7488/2015г. на до приключване на първоначалното гр.д.№210/2014г.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите как следва да се да се тълкува и прилага новата разпоредба на чл.210, ал.2 ГПК /ДВ бр.50/2015г./ по отношение на висящи производства; тази нова разпоредба кога влиза в сила по отношение на висящи производства и дали е материалноправна или процесуалноправна.
Ответникът в производството [фирма] оспорва частната жалба. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба попада в приложното поле на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като се обжалва определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу преграждащо определение на първата инстанция. За да бъде разгледана по същество, следва да е налице някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване. В случая се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но то не е налице.
Поставените от жалбоподателя правни въпроси за тълкуване на чл.210, ал.2 ГПК не са обуславящи за изхода на настоящия спор по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, затова по тях не може да се допусне касационно обжалване. Предмет на настоящото ч.гр.д.№174/2016г. на ВКС, І ГО, е определение, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно делото по предявен отрицателен установителен иск за собственост, до приключване на преюдициален спор по чл.26, ал.1 ЗЗД за валидността на покупко-продажба на същия имот, от която черпи права ответникът [фирма]. В настоящото производство съставът на ВКС не може да се произнася по въпрос, който според самия жалбоподател е предмет на друго дело, а именно – дали правилно производството по двата иска е било разделено от районния съд. Въпросите за тълкуването на чл.210, ал.2 ГПК може да са относими към другото дело, по което ще се преценява законосъобразността на разделянето на производствата по двата иска, но не могат да бъдат поставени по настоящото дело, което има друг предмет. Следва да се добави и това, че ако бъде отменен актът на съда, с който производството по обуславящия и обусловения иск е разделено, ще отпадне основанието за спиране на делото по обусловения иск и той ще се разгледа едновременно с обуславящия.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3132/08.09.2015г. по ч.гр.д.№2428/15г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top