О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр. София, 26.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 5083 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 81986 от 16.06.2016 г., подадена от С. Ц. К. чрез адвокат Л. Г. против определение № 11934 от 20.05.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 4146/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, IV – Б състав, с което е потвърдено определение от 04.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 13698/2014 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 65 състав. С последното е отхвърлено искането на касатора за изменение в частта за разноските на постановеното на 29.10.2015 г. протоколно определение за прекратяване на производството.
В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Твърди се, че с извънпроцесуалното си поведение ответникът е станал причина за завеждане на делото, което е било спряно след завеждане на исковата молба и реално по него не са извършвани никакви действия.
Ответникът по касация [фирма], чрез адвокат С. Н., е подал писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение, въззивният съд е приел, че достатъчно условие за възникване правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са извършени след получаване препис от исковата молба с указанията по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е бил уведомен за прекратяване на производството. Наред с това съдът е приел, че възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано с приключването на откритото съдебно заседание от 29.10.2015 г., за провеждането на което ищецът е бил редовно призован, но не се е явил. Пропускът му да упражни в срок правото си по чл. 78, ал. 5 ГПК не може да бъде преодолян чрез подаването на молба по реда на чл. 248 ГПК.
Частната касационната жалба е подадена в установения от Закона срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната й допустимост, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК (съобразно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК).
В изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към жалбата има приложено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В същото обаче липсва правен въпрос с горепосочената характеристика. Касационният съд няма правомощието да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба или изложението. Противното би нарушило диспозитивното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба. Съдът може да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да го формулира. Доколкото посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, неговата липса е достатъчно основание обжалваното въззивно определение да не бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11934 от 20.05.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 4146/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, IV – Б състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: