1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр. София, 26 март 2018 г..
Върховният касационен съд и ВърховнияТ административен съд на Република България – Смесен петчленен състав в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИНА ДОКТОРОВА
СТОИЛ СОТИРОВ
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 22/2018 год.
Производството е по чл. 135, ал. 4 от АПК.
Образувано по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – Монтана и Районен съд – Лом относно компетентността им за произнасяне по постъпила жалба против мълчалив отказ на О.с. по з. [населено място] за регистрация на наемен договор с предмет земеделска земя.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд ,за да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, съобрази следното:
С определение № 1/02.01.2018 г. Административен съд – Монтана е изпратил образуваното пред него адм. дело № 574/2017 г. по жалба на [фирма], представлявано от управителя Ю. М. К., против мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие [населено място] в частта по отношение на договор за наем на земеделска земя, вписан в Служба по вписвания [населено място] под № 5274/02.08.2017 г., за разглеждане по подсъдност на Районен съд – Лом. Административният съд е приел, че искането на регистриране на договор за наем на земеделска земя в регистъра по чл. 60, ал. 6, т. 12 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи представлява искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ ДР на Закона за администрацията , която изцяло попада в предметния обхват на ЗСПЗЗ. Предвид разпоредбата на §19 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс /обн. ДВ бр. № 39 от 2011 г./ жалбите против индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, както и отказите за издаването им, са подсъдни на районен съд по местонахождението на имота и подлежат на разглеждане по реда на АПК. Изложеното е мотивирало административния съд да изпрати делото на Районен съд – Лом по подсъдност.
Районен съд – Лом, намирайки, че не е компетентен да се произнесе по подадената жалба срещу мълчалив отказ да се извърши административна услуга, е постановил определение № 301/20.01.2018 г. по адм.д. № 21/2018 г., с което е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност. Мотивите на съда са, че отказът на поземления орган при и по повод упражняване на правомощията му за водене регистър на земеделските имоти не представляват част от процедурата по възстановяване на земеделски имоти, поради което оспорването им е извън предметния обхват на § 19, ал. 1 ПЗР към ЗИД на АПК и подлежат на обжалване по реда на § 8 на ПЗР на АПК пред административен съд.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд счита, че компетентен да разгледа спора е Районен съд – Лом,тъй като определящ е законът, съобразно който е издаден индивидуалният административен акт, а не видът на самия акт. Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 37а ЗСПЗЗ урежда регистрацията на договори за наем на земеделски земи от собственици и ползватели. Регистрацията представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗА, а отказът за извършването ? представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.3 АПК. Съгласно правилото на § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр.39/2011г.) индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. С цитираната разпоредба е въведено отклонение от общото правило на § 8 на ПЗР на АПК. След като обжалваният акт е издаден по прилагането на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ – без значение дали е индивидуален административен акт по АПК или индивидуален административен акт, с който се удостоверяват факти с правно значение по § 1, т. 2 от ДР на ЗА, във всеки случай компетентен да се произнесе е районният съд по местонахождението на имота. Отказът за регистрация на договор за наем на земеделска земя – т.е. отказ за извършване на административна услуга, съставлява индивидуален административен акт по прилагането на ЗСПЗЗ. Ето защо, компетентен да разгледа и се произнесе по допустимостта, редовността и основателността на подадената от [фирма] жалба срещу мълчаливия отказ на Началника на ОСЗ [населено място] по заявление вх.№1942/07.08.2017 г. за регистрация на договор за наем на земеделска земя, вписан в Службата по вписванията [населено място] с вх. № 5274/02.08.2017 г., е Районен съд Лом /в този смисъл определение №19/19.02.2018 г. по адм.д. №.87/20117, петчленен състав на ВАС и ВКС, определение №.66/06.12.2017 по гр.д.№.А-52/2017 г., петчленен състав на ВКС и ВАС, определение № 17 от 07.03.2018 г. по гр.д. № А-23/2018 г., петчленен състав на ВКС и ВАС, определение № 16/07.03.2018 г. по гр.д. № А-13/2018 г., петчленен състав на ВКС и ВАС/.
Воден от горното и на основание чл. 135, ал.4 от АПК, настоящият петчленен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа образуваното производство по жалбата на [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу мълчалив отказ на Началника на ОСЗ [населено място] за регистрация на договор за наем на земеделска земя по заявление вх.№ 1942/07.08.2017, вписан в Службата по вписванията [населено място] с вх.№ 5274/02.08.2017 г, е Районен съд Лом.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Районен съд Лом.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: