4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр. С., 29,01, 2015 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести и януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 99 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Т. Б., чрез адв. П. Р. от САК, срещу въззивно решение, постановено на 30. 09. 2014 г. от Софийски градски съд, II А въззивен състав по гр.д. № 1629 по описа на съда за 2013 г. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно такова, постановено от Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 42 състав по гр.д. № 29664 по описа на съда за 2011 г., с което са отхвърлени в цялост предявени от касатора срещу [фирма], при условията на обективно, кумулативно съединяване искове за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по договор за наем на банков сейф (чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 от ЗЗД, вр.с чл. 605 и сл. от ТЗ) в размер на 10000 лева по главницата, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и на мораторна лихва за забавено изпълнение на парично задължение (чл. 86, ал. 1, изр. 1, вр. с ал. 2 от ЗЗД) в размер на 600 лева за период от 05. 12. 2010 г. до 07. 07. 2011 г.
По изложени в касационната жалба и приложение по чл. 284, ал. 3, т. 3 от ГПК към жалбата съображения се иска, след допускане на касационно обжалване на въззивното решение, същото да бъде отменено и да бъде постановено друго такова по съществото на спора, с което предявените от касатора искове да бъдат уважени в цялост, претендират се разноски за всички съдебни инстанции. Противната страна оспорва жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение за защита пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, след съвкупна преценка на твърденията на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
Касационната жалба, като подадена от страна в производството и в законоустановения срок, но срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, е процесуално недопустима. Жалбата е подадена по пощата на 12. 11. 2014 г. – след влизане в сила на 21. 12. 2010 г., на изменението на чл. 280, ал. 2 от ГПК със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 100 от 2010 г., поради което и по тълкуване по аргумент от противното на § 25 от посочения ЗИДГПК, по отношение на процесните правоотношения се прилага разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, във вариант след посоченото изменение. Съобразно приложимата редакция на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК постановява, че размерът на цената на иска при искове за парични вземания, каквито са и процесните, е размерът на търсената сума. В конкретния процесен случай са предявени, при условията на обективно, кумулативно съединяване два главни иска, всеки с размер до 10000 лева. Делото е търговско. Предявените искове, с които съдът е сезиран, се основават на претендирано от ищеца неизпълнение на задължения на ответника, по сключен между страните по делото договор за наем на сейф. Същият е уреден в Глава Тридесет и седма, чл. 605 и сл. от ТЗ, с приемането на § 14, т. 3 от ПЗР на Закона за кредитните институции (ЗКИ). В отлика от договора за банкова касетка, който представлява абсолютна търговска сделка по см. на чл. 286, ал. 2, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ, доколкото е бил уреден в отменения р. IX на Глава двадесет и девета „Банкови сделки“ от ТЗ, договорът за наем на сейф е уреден, като търговска сделка в самостоятелната Глава тридесет и седма от Част трета на ТЗ. Изложеното не променя извода досежно това, че конкретното дело е търговско. Същото е с предмет правоотношение, произтичащо от търговска сделка, сключена между страна – търговец (банката-ответник) и ищеца – физическо лице. Доколкото безспорно процесната сделка е сключена от търговеца (банка), като е свързана с упражняваното от него занятие, видно и от вписания в Търговския регистър предмет на дейност на ответника, правилата за търговските сделки се прилагат и за двете страни, по силата на чл. 287 от ТЗ.
Поради изложеното и доколкото се обжалва решение по въззивно търговско дело с цена на иска до 10 000 лв., касационното обжалване се явява недопустимо, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а на ответника по жалбата следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение за защита в касационната инстанция.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от В. Т. Б., чрез адв. П. Р. от САК, срещу въззивно решение, постановено на 30. 09. 2014 г. от Софийски градски съд, II А въззивен състав по гр.д. № 1629 по описа на съда за 2013 г.
ОСЪЖДА В. Т. Б., ЕГН: [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 11, адв. П. Р., да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК] сумата 636 (шестотин тридесет и шест) лева юрисконсултско възнаграждение за защита в касационната инстанция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: Членове: