Определение №29 от по гр. дело №1074/1074 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 29
 
София, 12.01.2010 година
 
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 03.12.2009 две хиляди и девета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1074/2009  година
 
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. Н. Б.,Н. Петрова Б. ,лично и със съгласието на майка си И. Н. Б. и Н. П. Б. против решение №642/15.05.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №776/2008г. по описа на същия съд.
В писменото си изложение,приложено към касационната жалба касаторите заявяват,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с посочените в решение на ВС на РБ и ВКС,по реда на отменения ГПК,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК. В тази връзка се твърди,че съдът е приел в противоречие с посочената практика,че касаторите, наред с техния наследодател, са осъществявали в продължение на повече от 10 години фактическата власт върху 1/3 ид.ч. от процесния имот,не били станали собственици на същата,тъй като не били доказали двата елемента на придобиването по давност.
Приложените съдебни актове към изложението на касаторите,се отнасят до формираната съдебна практика относно начина на придобиване на сънаследствен имот от страна на сънаследник,при което се посочва,че сънаследник може да придобие по давност сънаследствен имот,ако го е владял само за себе си,отблъсквайки владението на останалите сънаследници/решение №216/05.04.2002г. по гр.д. №657/2001г. по описа на ВКС,ІГО/както и наследникът ,който се позовава на придобивна давност,трябва да докаже не само че е ползвал имота,но че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците,като промяната в намерението трябва да бъде демонстрирана чрез предприемане на конкретни действия,които да станат достояние на сънаследниците и да показват несъмнено,че наследникът,който упражнява фактическата власт отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си/решение №140/17.03.2006г. по гр.д. №797/2005г. по описа на ВКС,Іго/.
С мотивите си въззивният съд,при преценката на събраните по делото доказателства,е обосновал изводите си на съобразно последните,като се е произнесъл за характера на упражняваната фактическа власт върху частта от процесния имот ,останала в наследство на ищците от общия им наследодател С,като изрично съдът е посочил,че при посещението на последните не се установява ответниците-наследници на П. Б. да са демонстрирали и отблъсквали владението им,а по отношение поведението на техния наследодател П,съдът е определил характера на същото като държател на квотата на ищците спрямо процесния сънаследствен имот.
При това положение при произнасянето си по правния въпрос от значение за изхода на делото,а именно характера на упражняваната фактическа власт върху част от сънаследствения имот от наследодателя на ответниците П,впоследствие от неговите наследници,съдът е възприел установеното с доказателствата по делото в тази връзка не в противоречие,както се твърди от касаторите в изложението им,а напротив в съответствие с практиката на съдилищата,установена с цитираните и приложени към изложението им влезли в сила съдебни решения,поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване,посочено от касаторите,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
 
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №642/15.05.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №776/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top