ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29
София , 15.10.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева
Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2450/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. М. и Д. Т. М. срещу въззивното решение № 371 от 13.03.2008 г. по в. гр. д. № 1071/07 г. на Врачанския окръжен съд, И. са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според касаторите въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпроса кой е приложимият способ за извършване на делбата – чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ или чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, когато от брака няма родени деца, упражняването на родителските права спрямо които да е предоставено на съпруга-съделител, предявил искане за възлагане на делбения имот. Позовават се на решения на Върховния касационен съд, копия от които са представени с писмения отговор на съделителката З.
В писмения отговор на ответницата по касация З. П. Д. е изложено становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а ако се допусне, то съдебният акт следва да се остави в сила като правилен.
Ответникът Б. Д. Д. не е взел становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то Г. О., намира следното:
С решение № 345/2007 г. по гр. д. № 302/04 г. Мездренският районен съд е поставил в дял на основание чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ на З. Д. неподеляем недвижим имот, съставляващ апартамент в гр. М., подробно описан, с пазарна цена 60 550 лева, и е отхвърлил претенцията на съделителите-касатори по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./. Със същото решение са отхвърлени исковете на касаторите за обезщетение в размер на по 10 000 лева за това, че наследодателката им Б. Д. М. не е била допускана да ползува делбения имот за времето от 05.01.2003 г. до 22.12.2006 г., и обезщетение за това, че наследодателката им, съответно те, са се грижили за общия наследодател Д.
С въззивното решение, предмет на касация, така постановеният съдебен акт е оставен в сила. Прието е, че делбата на неподеляемия жилищен имот – съпружеска имуществена общност на починалия на 05.01.2003 г. общ на страните наследодател Д съделителката З, следва да се извърши на основание чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ чрез възлагане в дял на съделителката З, която е преживяла съпруга и няма друго жилище. Искането на касаторите по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ е отхвърлено по съображения, че не се установява те да са живяли с наследодателя към момента на откриване на наследството и да нямат друго жилище. Исковете за парични вземания са отхвърлени поради недоказаност на заявените претенции и липса на писмена покана като част от фактическия състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основание за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Нормата има предвид актовете на нормативно тълкуване – тълкувателните решения и постановления, както и решения по индивидуални правни спорове в трите хипотези на чл. 291 ГПК. Тъй като касаторите се позовават на решения, постановени от състави на Върховния касационен съд при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, следва да се приеме, че всъщност заявеното основание е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
А. По жалбата срещу въззивното решение по извършване на делбата:
Според посоченото от касаторите решение № 586 от 27.10.2003 г. по гр. д. № 21/03 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., правото на изкупуване по чл. 288, ал. 2 ГПК принадлежи само на преживелия съпруг или на бившия съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, и то при наличието на останалите визирани в закона предпоставки. Прието е, че родените от брака на страните деца са били пълнолетни още при прекратяването на брака, поради което възлагането не може да стане по посочения ред.
В разглеждания с въззивното решение случай неподеляемият жилищен имот е съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на съпруга, а не с развод, и преживялата съпруга няма собствено жилище.
В решение № 768 от 02.12.2002 г. по гр. д. № 261/02 г. ВКС на РБ, I-во г. о., е прието, че съпружеската имуществена общност е била прекратена с развод, но няма предоставени родителски права, и затова имотът не може да бъде възложен по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК.
Решение № 231 от 12.04.2001 г. по гр. д. № 590/2000 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., възприема тълкуването, че правото на изкупуване по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ принадлежи единствено на преживелия съпруг и на съпруга, на когото са били предоставени родителски права и то за имоти, които са били съпружеска имуществена общност.
Следователно, условието от брака на страните да има родени непълнолетни деца и упражняването на родителските права да е предоставено на бившия съпруг, който е предявил претенция по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./, се отнася само към случая на прекратяване на брака с развод. В този изричен смисъл е и решение № 782 от 05.12.2005 г. по гр. д. № 568/2005 г., на ВКС на РБ, I-во г. о., на което касаторите се позовават. В хипотезата, пред която страните са изправени, съсобствеността е възникнала със смъртта на общия наследодател, и обстоятелството, че той и преживялата съпруга нямат непълнолетни родени от брака деца, не е пречка делбата да бъде извършена по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./.
С решение № 293 от 26.04.2003 г. по гр. д. № 617/02 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., е прието, че разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ не може да намери приложение като надлежен способ за извършване на делбата при установените по делото данни, че делбеният имот не е изцяло сънаследствен. Поставеният от касаторите въпрос не е бил разглеждан.
Б. По жалбата срещу въззивното решение по исковете за парични вземания:
Касаторите, макар да са се позовали на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не са посочили кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. От решение № 782 от 05.12.2005 г. по гр. д. № 568/2005 г., на ВКС на РБ, 1-во г. о., т. III, може да се направи извод, че става въпрос за необходимостта от писмена покана, отправена до ползуващия имота съсобственик, каквато в обжалваното решение въззивният съд приел, че липсва. С цитираното от касаторите решение е възприето същото разрешение, а именно, че покана следва да бъде отправена.
В обобщение следва да се приеме, че поставените от касаторите въпроси не са решавани противоречиво от съдилищата или решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение № 371 от 13.03.2008 г. по в. гр. д. № 1071/07 г. на Врачанския окръжен съд по касационната жалба на Т. Д. М. и Д. Т. М.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то Г. О.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 371 от 13.03.2008 г. по в. гр. д. № 1071/07 г. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2450/08 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, IV-то Г. о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: