3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
С., 01,04,2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2313/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] против решение № 675 от 16.04.2015 г. по т.д. № 385/2015 г. на Пловдивски окръжен съд .
Ответникът по касационната жалба- [фирма], [населено място], чрез пълномощника си- адв. Н. Ш. е на становище, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Изложени са подробни доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че били налице нарушения от въззивния съд на материалния и процесуален закон, което водело до наличие на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. Като „съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос” касаторът е посочил този – „ свързан с предпоставките на иска по чл. 79 ЗЗД”. Страната е посочила лаконично, че иска по чл.79 ЗЗД е основателен, само ако кредиторът е изправна страна по договора. Изброени са решения на ВКС в този смисъл. Също така лаконично е посочено, че въпреки направените възражения, съдът неправилно приел изправност на кредитора. Накратко е развито разбирането на страната в тази връзка. В заключение е посочено, че друг въпрос „ който се разрешава в противоречие с практиката на ВКС е допустимо ли е изправната страна по договор да претендира реално изпълнение по договор ако тя самата е неизправна”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираните от него въпроси са общи. Съгласно разясненията дадени с т.1 на ТР ОСГТК № 1 /09г. значимия по делото въпрос се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Следователно, поставените от касатора въпроси нямат такива характеристика, тъй като съдържанието, освен че е общо е и обосновано с твърдение на страната, съставляващо оплакване за неправилност на фактически извод на съда, а не е изведено от решаващите мотиви на състава, обусловили постановения правен резултат. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Страната е развила разбирането си за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изцяло свързано с ирелевантни за производството по чл.288 ГПК доводи, като е разгледала своите оплаквания за неправилност на изводите на съда, които могат да бъдат предмет на разглеждане само ако бъде допуснато касационно обжалване, но са неотносими към основанието което е поддържано като налично. Освен това, не е посочено и конкретно противоречие с изброените актове на ВКС, от което евентуално да бъде доразвит поставения фактически въпрос, тъй като оплакването, че неправилно съдът е приел изправност на противната страна по договора не е достатъчно за да обоснове такова противоречие. Приложените актове не са релевантни, тъй като въззивният съд не само не се отклонил от тях, но и е постановил решението изцяло съобразявайки ги тъй като изрично съобразно събраните по делото доказателства, същият е направил извод за изправност на ищеца по сключения договор, насрещните задължения, по който не са били изпълнени от касатора.
Оплакванията на касатора за неправилност на акта са развити именно като такива и не обосноват извод за валидно въведено допълнително основание, тъй като изцяло са свързани с разбирането му за необоснованост на изводите на съда. Тези доводи се квалифицират по чл.281 ГПК/ така ги е поддържал и касатора/ и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, но същите нямат правно значение за установяване на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 675 от 16.04.2015 г. по т.д. № 385/2015 г. на Пловдивски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: