О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
гр.София, 13.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4050 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. Н. против решение № 1579 от 27.06.2019 г., постановено по гражданско дело № 6174 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1-ви състав, с което е отменено решение № 4862 от 18.07.2018 г. по гр. д. № 6744 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, I ГО, 2 състав, в частите, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на касатора на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение на П. М. Н. по прокурорска преписка № 1661/2010 на Районна прокуратура Троян над размера от 2 000 лв. до 5 000 лв. и е присъдена законна лихва върху обезщетението за периода от 6.12.2013 г. до 3.4.2014 г., постановено е друго решение, с което искът над размера от 2 000 лв. до 5 000 лв. е отхвърлен и е потвърдено първоинстанционното решение в частите за присъждане на обезщетение от 2 000 лв. и за отхвърляне на иска над 5 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд в частите, с които обезщетението за неимуществени вреди е намалено на 2 000 лв. и е потвърдено отхвърлянето на иска над 5 000 лв. до 10 000 лв. е необосновано и неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност, както и т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса за определяне на неимуществените вреди по справедливост.
Прокуратурата на Република България не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В края на 2010 г. срещу П. М. Н. е била образувана прокурорска преписка № 1661/2010 г. на Районна прокуратура-гр. Троян за извършено от него престъпление по чл.286, ал.1 от НК/набедяване/. След като наказателното производство е приключило с оправдателна присъда от 20.11.2013 г. по НОХД № 127 по описа за 2013 г. на Ловешкия окръжен съд, той е завел иск срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно воденото срещу него наказателно производство. В хода на делото ищецът е починал и е заместен от своята дъщеря С. П. Н., която е намалила размера на иска до 50 000 лв.
Софийският градски съд е приел за недоказано, че спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“. Този съд е взел предвид, че за престъплението по чл.286 от НК, за което е било повдигнато обвинение, се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и обществено порицание, а наказателното производство е продължило около три години. Констатирал е, че в резултат от наказателното производство ищецът станал затворен, чувствал се неоправдан и много се тормозел. Въз основа на тези критерии е определил обезщетение в размер на 5 000 лв. и е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 50 000 лв.
Софийският градски съд е счел, че продължителността на наказателното производство от три години не надвишава разумния срок, не се установява да има наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ и липсват доказателства за психически и емоционални страдания, надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на обвинение в престъпление. Не са доказани също и твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди поради невъзможността му да сключи брак с млада, красива и богата жена, поради невъзможността да се грижи за болната си майка и за дъщеря си. С оглед на тези фактори въззивният съд е приел, че размерът на присъденото обезщетение е завишен, поради което го е намалил на 2 000 лв.
Така постановеното решение не е очевидно неправилно, както твърди касаторът, понеже в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика. Не е приложена правна норма в противоположния и смисъл или несъществуваща правна норма. Ето защо на това основание касационно обжалване не може да се допусне.
В изложението си касаторът поставя въпроса относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, който се определя по справедливост въз основа на конкретно установените по делото обстоятелства. В случая касаторът се позовава на съдебната практика, според която се присъждат по-високи по размер обезщетения, когато мярката за неотклонение по време на наказателното производство е „задържане под стража“. В първоначалната искова молба и в допълнителна молба от 20.06.2014 г. ищецът действително е твърдял, че е бил задържан първоначално за 24 часа, а след това за 72 часа и му е била постановена мярка за неотклонение „домашен арест“ за около три месеца. Както правилно са посочили обаче съдилищата, по делото не са събрани доказателства, че такива мерки са му били наложени. Процесуалните представители на ищеца и на неговия правоприемник не са поискали и по гражданското дело не е било приложено наказателното дело, нито са били събрани други доказателства за установяване на взетите мерки за неотклонение. Като резултат от това процесуално бездействие и от настъпилата преклузия за събиране на нови доказателства следва да се приеме, че в наказателното производство няма постановени мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. Затова въззивният съд не е имал задължение да съобразява такива мерки при определяне размера на обезщетението и обжалваното решение не противоречи на посочената от касатора практика на ВКС. За разлика от настоящия случай с решение № 308 от 14.10.2015 г. по гр. д. № 2244/2015 г. на IV ГО на ВКС е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в по-голям размер, тъй като на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е продължила извън предвидения в закона срок за около шест часа. В цитираното решение № 239 от 26.03.2019 г. по гр. д. № 4963/2017 г. на IV ГО на ВКС за наказателно производство, продължило десет месеца при мярка за неотклонение „подписка“ е присъдено още по-ниско обезщетение от 1 000 лв., с решение № 112 от 24.04.2019 г. по гр.д.N 3782/2018 г. на IV ГО на ВКС е присъдено обезщетение от 8 000 лв., но за много по-дълъг период на наказателно производство, а решение № 38 от 5.3.2019 г. по гр. д. № 3459/18 г. на IV ГО на ВКС касае обезщетение за имуществени вреди.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1579 от 27.06.2019 г., постановено по гражданско дело № 6174 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1-ви състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: