Определение №290 от 14.5.2009 по ч.пр. дело №254/254 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
 
№ 290
 
гр. София, 14.05.2009 година
 
 
            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и девета година в състав:
 
                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА
                                                     ЧЛЕНОВЕ:            ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 254   по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Д” Е. , гр. Б. срещу определение № 833 от 24.10.2008г. по ч. гр. д. № 1816/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е оставена без уважение частна жалба, подадена от „Д” Е. , гр. Б. срещу определение № 586 от 06.06.2008г. по ч. гр. д. № 966/2006г. на Благоевградски окръжен съд. С първоинстанционното определение е върната частната жалба на „Д” Е. , гр. Б. срещу определение № 540/22.04.2008г. по ч. гр. д. № 966/2006г. на Благоевградски окръжен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт – неправилно е приел, че в съобщението са посочени трите имена на служителя Василка С. И. , не е съобразил разпоредбата на чл. 48 от ГПК /отм./, неправилни са изводите на съда, че не била оборена официалната доказателствена сила на удостоверения в съобщението факт, че получилото го лице е служител в дружеството. Релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК: 1/ определението на Софийски апелативен съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС по чл. 48 във връзка с чл. 45 от ГПК /отм./, обективирана в определение № 329/07.09.2005г. по д. № 46/2005г., ВКС, ІІ т. о. и решение № 669/16.05.2006г. по гр. д. № 343/2005г., ВКС, VІ г. о., тъй като съобщението е връчено на лице, което е посочено само с една буква и едно име „В” и отбелязването, че същата е служител; 2/ произнасянето по въпроса дали връчването на съдебните книжа на лице, което не е отбелязано с трите имена в съобщението за връчването им, е редовно или не, е от съществено значение за точното прилагане на закона. Частният жалбоподател моли въззивното определение да бъде отменено и спорът да бъде разрешен по същество.
Ответникът С. Б. Д. не иизразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Софийски апелативен съд е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което частната касационна жалба е процесуално допустима.
За да остави без уважение частна жалба на „Д” Е. , гр. Б. срещу определение № 586 от 06.06.2008г. по ч. гр. д. № 966/2006г. на Благоевградски окръжен съд, въззивният съд е констатирал, че съобщението за определение № 540/22.04.2008г. по ч. гр. д. № 966/2006г. на Благоевградски окръжен съд е редовно връчено на „Д” Е. , гр. Б. на 15.05.2008г. по реда на чл. 48 и чл. 51, ал. 4, пр. 1 от ГПК /отм./ на адреса на управление на дружеството и получено от служител Василка С. И. , частната жалба срещу посоченото определение е постъпила в Окръжен съд Благоевград на 26.05.2008г., поради което е направен извод, че същата е просрочена.
За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
От данните по делото е видно, че същественият процесуалноправен въпрос се отнася до връчването на съобщението за определение № 540/22.04.2008г. по ч. гр. д. № 966/2006г. на Благоевградски окръжен съд. Този въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС и следователно не е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване на определението по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съобразявайки се с разпоредбите на чл. 48 и чл. 51, ал. 4, пр. 1 от ГПК /отм./ и практиката на ВКС, въззивната инстанция правилно е приела, че съобщението е връчено редовно на адреса на управление на дружеството и е получено от служител, на който са посочени трите имена, видно от отбелязването върху него /стр. 96 от в. ч. гр. д. № 966/2006г. на Благоевградски окръжен съд/.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По отношение на посочения от частния жалбоподател въпрос дали връчването на съдебните книжа на лице, което не е отбелязано с трите имена в съобщението е редовно или не, приложимите правни норми са ясни и при постановяване на обжалвания съдебен акт съдът се е съобразил с тях и с конкретните данни по делото.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Варна.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 833 от 24.10.2008г. по ч. гр. д. № 1816/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.

Scroll to Top