4
гр. д. № 793/2014 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 290
София, 16.05.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 11 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 793/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от М. Б. Л., чрез пълномощника й адв. Е. К. от В. АК срещу решение № 2575 от 05.12.2013 г. по гр. д. № 2622/2013 г. на Варненски окръжен съд. Решението е постановено на основание чл. 271 ГПК след отмяна на първоинстанционното и с него касаторката и Б. П. Г. са осъдени да ревандикират в полза на ищците Ю. А. Ж., А. И. Ж. и П. И. Б. част от таванския етаж със застроена площ от 56.50 кв. м., състояща се от коридор, дневна-кухня, спалня, баня-тоалетна и тераса, намиращи се в жилищната сграда с административен адрес [населено място], [улица], с идентификатор 10135.5504.118.1., която част е очертана с жълт контур на скицата на л. 29 от въззивното дело и съставлява неразделна част от решението.
Поддържа се довод за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Допускането до касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Наличието му се обосновава с твърдението, че съдът се е произнесъл по въпросите за разпределение доказателствената тежест когато ответниците по иска се позовават на давностно владение и се ползват от презумпцията по чл. 69 ЗС и по въпроса, построеното извън обема на отстъпеното право на строеж, става ли собственост на носителя на това право или е собственост на собствениците на терена по приращение.Последният е решен в противоречие със задължителната съдебна практика – Р № 61 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 291/2011 г. на ВКС, І г. о.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Срещу касаторката е предявен ревандикационен иск за реална част от тавански етаж, обособена като жилище с площ от 48.92 кв. м., състояща се от коридор, дневна-кухня, спалня, баня-тоалетна в жилищната сграда с административен адрес [населено място], кв. А., [улица], с идентификатор 10135.5504.118.1.1, съгласно уточнението предмета на иска направено с молба вх. № 35103 от 26.11.2013 г. (л. 70 от в. гр. д. № 2622/2013 г. на В.).
За да уважи иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищците се легитимират като собственици на имота на основание наследствено правоприемство от наследодателя им И. А. Ж.. Приживе Ж. е придобил правото на собственост върху ? ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата, сега с идентификатор 10135.5504.118 по КК на [населено място] на основание дарение, направено в негова полза от родителите му А. Ж. Д. и М. И. Д. (н. а. № 188, т. ІХ, н. д. № 2993/1987 г.). Със заявление, съставено на основание чл. 56, ал. 2 и 3 З., вписано на 01.07.1988 г. родителите му и съсобственици на имота са учредили на сина си И. Ж. правото да построи жилищна сграда, състояща се от приземен етаж с избени помещения и гараж и първи етаж.
С одобрен архитектурен проект е предвидено в имота да се построи многофамилна жилищна сграда на три етажа. Разрешено е етапно строителство и разрешението за строеж № 47 от 27.04.1988 г. е издадено за построяване на първи етаж от сградата на площ от 124 кв. м.
С техническа експертиза е установено, че вместо таван, какъвто е следвало да се изпълни при етапното строителство, е изпълнен тавански етаж, като е увеличена височината на разрешения надзид от 1.20 м. на 1.70 м. и на място са изградени два обекта, отразени на скицата – приложение № 2 към съдебно-техническата експертиза на л. 5 към заключението, изпълнено от в. л. инж. М.. Единият обект е предмет на иска и се състои от дневна-кухня, спалня и баня-тоалетна, като достъпът до него се осигурен от коридор.
Установено е, че строителството на сграда включително и таванския етаж до степен на груб строеж е изпълнено от наследодателя на ищците. Спорният обект е предаден във владение на ответницата М. Л. през 1991 г., която заедно със съпруга си е завършила довършителните работи в него и се е установила да живее със семейството си със знанието и без противопоставянето на чичо си И. Ж., в какъвто смисъл са показанията на разпитаните свидетели по делото. Ответницата е дъщеря на сестрата на Ж. – Н..
Техническата експертиза е изразила становище, че използваните помещения от ответницата не отговарят на изискванията за жилище, тъй като няма складово помещение – изискване установен в Наредба № 5 за правила и норми по Т. и З., действала при построяването на сградата, а при действието на ЗУТ и Наредба № 7 за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони – поради липса на самостоятелен вход (чл. 40 ЗУТ).
При така установените факти съдът е намерил за неоснователен доводът, че ответниците са придобили правото на собственост върху обекта, предмет на спора, на основание давностно владение, тъй като той не е отговарял на изискванията за самостоятелно жилище и не са установили, че го владеят за себе си. Приел е, че наследодателят на ищците е собственик на таванския етаж, като построен на основание отстъпено право на строеж, поради което на основание наследствено правоприемство те се легитимират като собственици на помещенията от таванския етаж, предмет на иска.
Налице е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по разрешения от съда въпроси: придобива ли право на собственост носителят на правото на строеж, върху обект, който е построил извън обема на учреденото му право; 2. при позоваване на презумпцията по чл. 69 ЗС, кой носи доказателствената тежест за оборването й, владелците или оспорващите правата им върху имота ищци по ревандикационния иск. Разрешаването им е дадено в противоречие със задължителната практика на съда, формирана с решения по чл. 290 ГПК между които и решение Р № 559 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 281/2010 г. на ІІ г.о. ВКС, което е служебно известно на съда и ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2575 от 05.12.2013 г. по гр. д. № 2622/2013 г. на Варненски окръжен съд.
Указва на касаторката М. Б. Л., чрез пълномощника й адв. Е. К. от В. АК в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за касационното обжалване по сметка на ВКС в размер на 50 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: