3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 290
С., 18.05. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 2110/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на А. Димитрова Ч. чрез пълномощник адв. А. П. В. адвокатска колегия против въззивно определение № 51 от 26.01.2015г. по в. ч. гр. дело № 1/2015г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3448 от 28.11.2014г. по гр. дело № 2550/2014г. на Варненски окръжен съд, с което на основание чл. 130 ГПК е върната исковата й молба за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 50, том ІV, рег. № 6981, дело № 677 от 04.12.2000 г. на нотариус с район на действие Варненски районен съд, по отношение на 5/6 идеални част от имота, като привиден, поради относителна симулация и производството по делото е прекратено.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката оспорва извода на съда, че чрез предявените искове за нищожност на договора като привиден, ищцата не действа в свой интерес, не защитава свое накърнено право и нейната правна сфера остава непроменена, като твърди че е изведен в противоречие с друга съдебна практика извън тази, на която съдът се е позовал, без да сочи и представя съдебна практика, която да влиза в противоречие с извода на съда за липса на правен интерес от предявения иск, като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците Е. И. П. и Д. Г. П. в писмен отговор оспорват касационната жалба. Излагат съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение. Позовават се на съдебната практика приложена от решаващия съд – определение по ч. гр. дело № 484/2012г., трето г. о., ВКС и определение по гр. дело № 1401/2010г., трето г. о., ВКС.
Върховният касационен съд, като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по – нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, но предвид оспорването на извода на съда за недопустимост на иска, поради липса на изведен в исковата молба правен интерес от неговото предявяване, въпросът се свежда до правния интерес от предявяването на установителен иск за привидност на договора по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
По този въпрос решаващият съд се е позовал на определение по ч. гр. дело № 484/2012г., трето г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, имащо задължителен характер, като съдебният акт, предмет на касационната жалба, е постановен в съответствие с посочената съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, при липса на представени от жалбоподателката доказателства за противоречива съдебна практика по посочения правен въпрос.
С предявения иск ищцата – жалбоподателката е поискала да се обяви за нищожен като привиден договора за покупко-продажба на апартамент придобит от ищцата и покойният и съпруг в съпружеска имуществена общност, продаден на ответниците, при запазено безвъзмездно пожизнена право на ползване на продавачите заедно и поотделно. Ищцата е поддържала, че договорът прикрива истинската воля на страните, която била приобретателите да бъдат надарени, но договорът е оформен като възмезден единствено с цел да бъдат защитени от наследниците на двамата прехвърлители – техни братя и сестри, съответно техните наследници от евентуални претенции към този имот, т. е. твърденията са за релативна симулация по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, без да е направено искане за установяване със сила на присъдено нещо на прикритата сделка (дарение) по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, а единствено за прогласяване нищожността на привидната сделка за продажба. Ако ищцата извежда правния си интерес от възможността да бъдат елиминирани евентуални претенции от страна на нейните наследници и тези на другия на продавач, както твърди, то вида на сделката покупко – продажба следва да бъде западен, което изключва правния й интерес от иска за нищожност на привидната сделка поради симулация (абсолютна или относителна). В този смисъл изводите на съда, че чрез предявения иск ищцата не действа в свой интерес и не защитава свое накърнено право, рес. с уважаването на такъв иск нейната правна сфера остава непроменена (имотът няма да се върне в нейния патримониум), се явяват изведени в съответствие със съдебната практика, на която съдът се е позовал.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ищцата – жалбоподателка е освободена от заплащане на държавни такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което съдът не присъжда такива в полза на ответниците по касационната жалба.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 51 от 26.01.2015г. по в. ч. гр. дело № 1/2015г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ