ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 290
София 19.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 266/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Н. Й. – със съдебен адрес в РБългария – гр. С., ул.”Г” №80, ет.10, ап.52 срещу Определение № 50 от 8.ІІ.2010 г. ч.т.д. № 22/ 2010 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 5 от 7. ХІІ.2009 г. по т.д. № 586/ 2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което е прекратено производ -ството по делото по иска на Ю. Й. срещу “П” О. – гр. Б. и Ю. Й. – с адрес в РБългария – гр. Б., ул.”К” № 41, ет.3, ап.5 за прогласяване нищожност на вписвания и несъществуване на вписани обстоятелства по чл. 29 ЗТР – приемане на А. Ч. за съдружник, прехвърляне на 3 дяла от И. С. Я. на А. Ч. , прехвърляне на 15 дяла от ищеца на Ю. Й. , освобождаване на ищеца като съдружник и управител, освобождаване на И. Я. като съдружник, промени в Дружествения договор: заличаване като съдружници на Ю. Й. и И. Я. , вписване на съдружника А. Р. Ч. и промяна на разпределението в дяловете, с оплакване за незаконосъобразност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че същественият проце- суалноправен въпрос за приложението на чл. 124 ал. 1 т. 4 ГПК вр. чл. 129 ал. 2 ГПК, за изложението на обстоятелствата, на които се основава искът и дали ищецът има задължение да посочи правното основание и квалификация на внесените за разглеждане искови претенции, е въпрос от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. По съображения, че е недопустимо съдът да го задължава да разграничава отделните хипотези на закона и да му вменява задължение да определя правната квалификация на предявените искове, иска да се допусне касационно обжалване, да се отмени въззивното определение и делото да се върне за продължаване на процесуалните действия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение в частта, с която е прекратено производството по иска по чл. 29 ЗТР, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовността й, като ищецът не е изпълнил указанията, дадени с Разпореждане № 1 от 5.VІІІ.2009 г. и с Разпореждане №2 от 8. Х.2009 г., съгласно изискването на чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК да изложи обстоятелствата, на които основава иска по чл. 29 ЗТР. Като е взел предвид наведените от ищеца фактически твърдения за нищожност на Пълномощно № 2906/21.ІV.2009 г. и нищожност на Договор за прехвърляне на дружествени дялове с нот.заверка №353/4.ІІ.2009 г., въз основа на които ищецът поддържа, че на проведените на 13.І.2009 г. и 4.ІІ.2009 г. общи събрания на дружеството, са приети решения, въз основа на които са вписани промените по партидата на дружеството, съдът е заключил, че изложените обстоятелства сочат на основания за незаконосъобраз – ност на вписаните обстоятелства, които са предмет на иск по чл. 74 ТЗ и че ищецът не е изложил обстоятелства във връзка с твърдението за нищожност на вписването и за вписване на несъществуващо обстоятелство, предмет на иска по чл. 29 ЗТР и не е отстранил нередовността на исковата молба.
Разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос: за задължението на ищеца да изложи фактическите си твърдения, които да обосновават поддържаната нищожност на вписването и несъщест – вуване на вписано обстоятелство по чл. 29 ЗТР, както и за правомощието на съда при неизпълнение на това задължение да върне исковата молба на основание чл. 129 ал. 2 ГПК, са релевантни за делото, тъй като обуславят възможността за разглеждане на иска.
По този въпрос касационно обжалване не следва да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като има създадена съдебна практика по приложението на чл. 100 ал. 2 ГПК (отм.), приложима и към аналогичната разпоредба на чл. 129 ал. 2 ГПК, както и по приложението на чл. 74 ТЗ, на чл. 431 ал. 2 ГПК (отм.) и на чл. 29 ЗТР. Не се касае и до въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
Въззивният съд в съответствие с утвърдената и с ТР №1/2002 г. на ОСГС на ВКС практика, е съобразил разграничението на пороците на вписването и възможността ищецът да предяви иск за установяване нищожност на вписването и за несъществуване на вписано обстоятелство, за което ищецът е заявил петитум, но не го е основал на изложени затова обстоятелства и фактически твърдения, като изложените такива сочат на незаконосъобразност на решенията, взети от двете общи събрания на дружеството на посочените дати, което е недопустимо съгласно т. 3 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Не се касае за задължаване на ищеца да посочи правната квалификация на правото, чиято защита търси с иска по чл. 29 ЗТР, а за задължението да изложи фактите и обстоятелствата в светлината на твърдяния порок на вписването, каквито твърдения за установяване на нищожност на вписването и за несъществуване на вписаното обстоятелство, ищецът не излага в исковата молба и в последващите две уточнения. Без ищецът да очертае предмета на делото, като изложи в обстоятелствената част на исковата молба твърдяните обстоятелства, даващи основание да иска установяване нищожност на вписване и несъществуване на вписано обстоятелство, съдът не може да изпълни задължението да се произнесе по предявения иск при съобразяване с приетото от ВКС в ТР №1/2002 г., че нищожно е вписването на обстоятелства, неподлежащи на вписване или допуснато с нищожен акт на длъжностното лице по регистрацията, а несъществуващо е обстоятелство, което не се е осъществило или е съществувало, но нищожността му е установена по исков ред.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване и за отмяна на въззивното определение е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 50 от 8.ІІ.2010 г. по ч.т.д. № 22/ 2010 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: