О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
София, 19.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 505/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. И. П., А. П. П., А. П. П., К. П. Б., В. И. Ц., Д. И. С., И. Д. П., С. Д. П., П. Т. П., М. Т. Б., Доста Т. Т., А. П. П., Б. П. П. и Л. Т. П., чрез техния пълномощник адв. Н. М. против решение № 2 от 04.01.2011 г. по в.гр.д. № 789/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по разрешения с него правен въпрос -възстановява ли се собствеността върху отнет без законово основание или не по установения законов ред от държавата, общините и от народните съвети в периода 09.09.1944 г. до 1989 г. недвижим имот, ако той е бил застроен и не съществува в размера, в който е бил отнет или отчужден, като се твърди даденото от въззивния съд разрешение да е в противоречие с т.1 от ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС. Поставя се е процесуалноправният въпрос “произнасянето по административноправен въпрос по реституционна претенция от съд преди влизане в сила на АПК и правилото на чл. 302 ГПК, пречка ли е за ревандикация на недвижимия имот, когато е установено, че този имот не е влизал в активите на приватизираното предприятие, което е взело участие в административноправния спор, в мотивите на съдебното решение по който е прието, че имотът е бил отчужден и понеже ЗПИНМ не предвиждал отделна заповед за отчуждаване освен самото отреждане на имота по уличнорегулационния план за съответното мероприятие”. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с трайно установената практика на ВКС, израз на която е “приложеното по делото решение на ВКС, постановено при първоначалното разглеждане от него на обжалвано решение на Велинградския районен съд, постановено по гр.д. № 275/03 г., оставено в сила с решение по гр.д. № 511/2004 г. на Пазарджишкия окръжен съд”.
Ответникът по касация [фирма] чрез своите процесуални представители адв. Л. С. и адв. К. П. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 201 от 30.06.2010 г. по гр.д. № 16/2009 г. на Велинградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. П. П., А. П. П., К. П. Б., В. И. Ц., Д. И. С., Г. И. П., И. Д. П., С. Д. П., П. Т. П., А. П. П., Б. П. П. и Л. Т. П. против [фирма] [населено място] иск за ревандикация на недвижим имот пл.№ 6955, включен в парцел ХХVІІІ – търговия и услуги по кадастралния план на [населено място], одобрен през 2002 г. и регулационния план, одобрен през 2004 г. Въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на този имот на соченото от тях придобивно основание – реституция по чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ, като е обосновал този извод със съображения в няколко насоки. Приел е, че от събраните по делото доказателства не се установява, че процесният имот, идентичен с имот пл.№ 956 в кв. 104 по обезсиления план на [населено място], е бил собственост на наследодателите на ищците. В разписния лист към плана от 1957 л. имотът бил записан на името на П. А. П., който е наследодател само на ищците А. П. П. и Б. П. П.. В исковата молба обаче имотът бил заявен като собственост на А. П., И. Д. П. и А. П.. Освен това спорният имот бил с площ около 1145 кв.в., докато закупеният по представените от ищците писмени доказателства имот бил с площ 550 кв.м.
На следващо място е приел, че от представените по делото писмени доказателства не може да се направи извод за отчуждаване на процесния имот. За установяване на това обстоятелство ищците са се позовали на заповед № 2266 от 13.04.1953 г. на Министъра на комуналното стопанство и благоустройство, която предвижда сливането на квартали и отреждането новообразувани парцели, но не било доказано, че имотът попада в тези квартали. Освен това регулационното изменение е станало при действието на ЗПИНМ и ППЗПИНМ, които не попадат в приложното поле на чл.1 и чл.2, ал.2 ЗВСОНИ.
Приел е също, че по делото няма данни имотът да е отнет без законово основание или да е отчужден не по установения законов ред. Обратно – от заповедта на органа по чл. 6, ал.1 ЗОСОИ, с която е отказано обезщетяване на ищците чрез реално отделяне и връщане на имота и мотивите на приложените по делото съдебни решения на ВАС, с които този отказ е оставен в сила, било установено, че същият е отчужден по установения ред и не е отнет без основание. Не било установено към момента на влизане в сила на реституционния закон имотът да е бил в патримониума на субектите по чл. 2, ал.3 ЗВСОНИ. Същият е бил актуван с акт за държавна собственост през 1998 г., но няма данни дали е бил включен в активите на ответното дружество [фирма] и кога е станало това. По плана от 1953 г. имотът бил отреден за складове на Н., по плана от 1957 г.- за Р. и съд, по плана от 1966 г.- за училище, по плана от 1978 г.- за заводски дом на културата и по плановете от 1998 г. и 2000 г. – за търговия и услуги.
Следващото съображение за отхвърляне на иска е, че процесният имот не е съществувал реално до размерите, в които е отчужден, тъй като след отчуждаването му в него били построени масивни складове. Според въззивния съд обстоятелството, че по делото не е установено кога е извършено строителството и съответно дали сградите са законно построени, не е основание да се приложи т.1 от ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС, доколкото не било установено дали от свободната незастроена част може да се обособи самостоятелен обект на собственост.
Последното съображение на въззивния съд за отхвърляне на иска е изведено от разпоредбата на § 6 ПЗР на ЗППДОбП/ отм./- ищците не са предявили претенцията си пред органа по чл. 3 от същия закон.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия поставен от касатора правен въпрос възстановява ли се собствеността върху отнет без законово основание или не по установения законов ред от държавата, общините и от народните съвети в периода 09.09.1944 г. до 1989 г. недвижим имот, ако той е бил застроен и не съществува в размера, в който е бил отнет или отчужден. Твърдението, че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с приетото в т.1 от ТР № 6/2006 г. на ОСГК по приложението на чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ и чл. 2, ал.6 ЗОСОИ имплицитно предпоставя, че процесният имот е отнет без основание или одържавен не по установения ред, докато изводите на въззивния съд относно това обстоятелство са в друг смисъл, а именно, че имотът е бил отчужден по реда на ЗПИНМ и не попада в приложното поле на ЗВСОНИ. Вярно е, че решението съдържа мотиви и относно наличието на ново строителство в имота като пречка за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ, но това е само едно от многото съображения за отхвърляне на иска. Поради това не може да се приеме, че поставеният от касатора правен въпрос обуславя изхода на спора.
Следващият формулиран в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос е дали влязлото в сила решение на административен съд относно предпоставките за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, постановено преди влизане в сила на АПК, е пречка за ревандикация на недвижимия имот, ако е установено, че имотът не е включен в активите на приватизираното предприятие, което е взело участие в административното производство. Този въпрос също не е обуславящ изхода на делото. Макар въззивният съд да е приел, че предвид влязлото в сила решение по адм.д. № 3421/01 г. на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на касаторите против заповед № РД-24-114/ 16.03.2001 г. на Министъра на икономиката, с която е отказано обезщетение по ЗОСОИ за процесния имот поради това, че същият е отчужден по ЗПИНМ, не е длъжен да изследва предпоставките за реституция по ЗВСОНИ, тъй като това решение на основание чл. 302 ГПК е задължително за него, е разгледал този въпрос по същество и е изложил подробни съображения защо приема, че ищците не се легитимират като собственици на имота с възстановено по силата на ЗВСОНИ право на собственост, т.е. изводите му не са вследствие зачитането на решението по административния спор, а резултат от самостоятелна преценка на доказателствата по делото. Доколко извършената преценка е правилна, е въпрос от значение за правилността на атакувания съдебен акт, но не и за допускането на касационното обжалване.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2 от 04.01.2011 г. по в.гр.д. № 789/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: