3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
гр. София 21.03.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 17 март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 236 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците К. С. К. и П. Т. К., чрез адв. З. М. срещу решение № I -113/23.11.2010 г. на Б. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 58/29.06.2010 г. по гр.дело № 38/2009 г. на Б. районен съд, с което е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот, представляващ УПИ V. -339 в кв.72 по плана на[населено място] с площ от 1040 кв.м., а по действащата кадастрална карта на[населено място], представляващ ПИ с идентификатор 58356.503.419 при първоначална цена, определена от съдебния изпълнител по реда на чл.485 ГПК, като получените суми се разпределят между съделителите съобразно делбените им части – ? ид.част за [фирма] , 502.5/1040 кв.м.идеални части за К. С. К. и 17.5/1040 кв.м.ид.части общо за К. С. К. и П. Т. К. в режим на СИО.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1.допустимо ли е извършването на делба относно правото на строеж на осн.чл.183, ал. 4 ЗУТ при положение че в първата фаза на делбата в диспозитива на решението не е изрично споменато правото на строеж, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, 2. допустима ли е делба на незастроен поземлен имот при условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ , който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] гр.[населено място] , чрез адв.А. Т. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по извършване на съдебната делба.
Въззивният съд е приел, че процесният имот, представляващ УПИ V.-339 кв.72 по плана на[населено място] с площ от 1040 кв.м., а по действащата кадастрална карта ПИ с идентификатор 58356.503.419 е допуснат до делба с влязло в сила решение между страните по делото и при делбени части – ? ид.част за [фирма][населено място], 502.5/1040 кв.м. ид.части за ответника по жалбата К. С. К. и 17.5/1040 кв.м.ид.части общо за К. и П. К. в режим на СИО.
Като е взел предвид заключението на вещото лице по назначената СТЕ съдът е приел, че имота е неподеляем – от същия не могат да се обособят два самостоятелни дяла и всеки от съделителите да получи дял в натура. С оглед на това е прието, че способа за извършване на делбата е изнасяне на публична продан на имота.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението – допустимо ли е извършването на делба относно правото на строеж на осн.чл.183, ал. 4 ЗУТ при положение че в първата фаза на делбата в диспозитива на решението не е изрично споменато правото на строеж. Поставеният правен въпрос не е от значение за изхода на спора във фазата по извършване на делбата и не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Правният въпрос касае решението по допускане на съдебната делба, което в случая е влязло в сила. Обжалваното въззивно решение е по извършване на съдебната делба и правният въпрос е неотносим към предмета на спора. Поради това съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория правен въпрос а именно допустима ли е делба на незастроен поземлен имот при условията на чл.183,ал.4 ЗУТ. Този правен въпрос също е относим към първата фаза на съдебната делба – по допускане на делбата, която е приключила с влязло в сила решение. Дори и да се приеме, че въпросът касае поделяемостта на имота във фазата на извършване на съдебната делба – т.е. че е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, то не е налице предпоставката, визирана в т.3-та на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно даденото тълкуване в т. 4-та от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, за да се допусне касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос следва разглеждането му да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл. 183,ал.4 ЗУТ са пълни, ясни и точни и не се нуждаят от тълкуване. Установена е и непротиворечива съдебна практика по приложението им.
Като взема предвид излъженото съдът намира, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № I-113/23.11.2010 г. по в.гр.дело № 1584/2010 г. на Б. окръжен съд по касационна жалба вх. № 18/03.01.2011 г., подадена от К. С. К. и П. Т. К., чрез адв. З. М.,[населено място], ул.”С.” № 2Б, ет.1
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: