О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
С., 22.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.04.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4990/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№13691/09.09.2016г.,подадена от М. Л. Т.-Т. и А. Л. Т.,чрез пълномощника им адвокат Н. А.,против решение № V-67/08.07.2016г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№597/2016г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №180/08.12.2015г. постановено по гр.д.№527/2014г. по описа на Несебърски районен съд,в частта му,с която исковете са приети и разгледани и по отношение на ответника В. М. Т.,както и в частта,с която в тежест на последната са възложени съдебно-деловодни разноски на ищците,прекратява производството по предявените от Х. К. Л. и И. Л. срещу В. М. Т. искове с правно основание член 26,ал.2,предл.1 ЗЗД,вр. с чл.44 ЗЗД-за прогласяване нищожността на извършените от М. Л. Т.-Т. и А. Л. Т. на 24.06.2013г. откази от наследството на Л. А. Т.-поч.05.09.2011г.,поради невъзможен предмет,с правно основание член 26,ал.2,предл 2 ЗЗД-за прогласявне за нищожен поради липса на съгласие на извършения от А. Л. Т. отказ от наследството на Л. А. Т.,евентуално с правно основание чл.51,ал.1 ЗН-за унищожаване на извършените от ответниците М. Л. Т.-Т. и А. Л. Т. откази от наследството на баща им Л. А. Т.,поради невъзможност на ищците да се удовлетворят от имуществото на ответниците,с правно основание член 31 ЗЗД- за унищожаване на извършения от А. Л. Т. отказ от наследството на Л. А. Т.,поради това,че към датата на извършването му не е могъл да разбира или ръководи действията си,като потвърждава решението в останалата му част,с която се прогласява нищожността на отказите,направени от М. Л. Т.-Т. и А. Л. Т.,от наследството на техния баща Л. А. Т.-б.ж на [населено място],починал на 05.09.2011г.,вписани в особената книга,водена в РС-Несебър,поради невъзможен предмет,като са присъдени разноски.
Предмет на касационната жалба е въззивното решение в неговата потвърдителна част.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо,като се иска неговото обезсилване,алтернативно неправилно,като се иска неговата отмяна в тази му част и отхвърляне на предявените искове.
Ответниците по касационната жалба Х. К. Л. и И. Л.,чрез пълномощника си адвокат И. К.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част и молят същото да не се допуска,а по същество считат жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с влязло в сила решение по гр.д.№304/2007г. по описа на Бургаски окръжен съд,ответниците в настоящото производство М. Т. и А. Т. са осъдени за заплатят на Ищците Х. К. Л. и И. Л.,левовата равностойност на 55 000 евро и 1800 германски марки,14751лева обезщетение за забава,както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за посочения период,като за събиране на тези суми е било образувано изпълнително дело №20098010400260/2009г. по описа на ЧСИ Тр.Д.- с район на действие Бургаски окръжен съд,по което в хода на това производство принудителното изпълнение е било насочено върху недвижими имоти,придобити от ответниците в наследство от баща им Л. А. Т.-поч.05.09.2011г. и по жалба срещу тези действия се установило,че ответниците М. Т. и А. Т. са се отказали от наследството на баща си,като отказите им са съответно вписани с №10 и №11 от 24.06.2013г. в книгата на откази от наследство при РС Несебър.Съдът е отбелязъл,че в исковата си молба ищците твърдят,че ответниците не разполагат с имущество от което да се удовлетворят,поради което претендират,че така извършението откази са нищожни поради невъзможен предмет-чл.26,ал.2,предл.1 ЗЗД,вр. чл.44 ЗЗД,т.к. ответниците да приели наследството с конклуденти действия по смисъла на член 49,ал.2 ЗН.Във връзка с така заявените от ищците претенции,съдът след като се е позовал на приетото с трайната практика на съдилищата и задължителна такава Постановление №4/30.10.1964г. на Пленума на ВС,според която приемането на наследството може да стане мълчаливо,когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да го приеме,както и че подаването на декларация за облагане с данък върху наследството може да бъде действие,което сочи на приемане на наследството, е приел,че по отношение на ответницата М. Т.,само по себе си подаването от последната на декларацията по член 14 ЗМДТ,представлява изява на лично намерение и отношение за придобиване на права по наследство.Освен това,съдът е посочил,че са налице и други конклудентни действия,които преценени в тяхната съвкупност сочат на приемане на наследството от страна на ответниците Т. и Т.,като такова действие съставлява плащането на данъци за недвижимите имоти,които тримата наследници-ответници в производството заплащат от декларирането на имотите,също така и факта на упълномощаването от страна на Т. и Т. на майка им В. Т. да ги представлява пред НОИ-да получи пенсията на общия им наследодател.Съдът е стигнал до извода,че всички тези действия обективират мълчаливо приемане на наследството,извършено преди вписване на отказите по него по отношение и на двамата ответници Т. и Т.,поради което и отказите,като извършени след приемане на наследството са нищожни поради липса на предмет.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивно решение,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице предпоставките предвидени в член 280,ал.1,т.1 ГПК,като/цитирам/:
„1.Първият правен въпрос е”Допустимо ли е съдебно решение постановено на непредявено фактическо основание?
Въззивният съд е отговорил положително на този въпрос като е разгледал и уважил непредявено от ищците фактическо основание на иска за нищожност на отказите от наследство.Ищците не са въвеждали като фактическо основание на този иск фактът,че доверителите ми са плащали данък върху недвижимите имоти,останали в наследство.”-в противоречие със задължителна практика на ВКС-решение по гр.д.№741/2011г.,ІV го,решение по гр.д.№1789/2010г.,ІІІ го,постановени в производство по член 290 ГПК.
Преди всичко,основанието на иска,или,както се посочва в разпоредбата на член 127,ал.1 т.4 ГПК,изложение на обстоятелствата,на които се основава искът,обхваща фактите от които произтича претендираното с исковата молба субективно материално право.В настоящия случай,съдът се е произнесъл на заявеното основание,като с оглед на установеното по делото е приел,че е доказано наличието на факти и обстоятелства,установяващи приемане на наследството от страна на ответниците,настоящи касатори,т.е. приел е за установено в процеса твърдението,изложено с исковата молба,че наследството е прието чрез осъществени от ответниците конклудентни действия от тях.
Наред с това,постановеното с въззивното решение не е в противоречие,а напротив в съответствие с цитираната от касатора задължителна практика,тъй като съдът не е разгледал непредявен иск,нито се е произнесъл свръхпетитум,което е налице когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет,за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото,въз основа на обстоятелства,на които страната не се позовава.
Касаторите в точка втора от изложението си твърдят,че/цитирам/:
„2.Вторият правен въпрос е „ Валидно ли е въззивно съдебно решение ако е налице нередовност на исковата молба поради неяснота на всеки от предявените искове и противоречие с петитума и ако въззивният съд не е извършил процедурата по член 129,ал.2 ГПК”,разрешен в противоречие според касаторите със задължителна практика на ВКС-решение по гр.д.№4814/2013г.,ІІІго,решение по гр.д.№377/2011г.,ІІго,постановено по реда на член 290 ГПК,като/цитирам/:
”Изрично ВКС приема,че при констатирана нередовност на исковата молба въззивният съд следва да приложи чл.129,ал.2 от ГПК и като не е сторил това е постановил едно неправилно решение.”
Така формулираният от касатора като правен въпрос,представлява касационно оплакване по смисъла на член 281,т.3 ГПК,което е различно от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката дали обжалваното въззивно решение е неправилно или не,ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК,т.е. не е предмет на настоящото производство.
В точки трета и четвърта от изложението си касаторът посочва/цитирам/:
„3.Третият правен въпрос е:”Извършва ли действия по несъмнено приемане на наследството лице,имащо право да наследява като подава декларация за облагане с данък на недвижимите имоти от наследството и като плаща данъците му,ако от тези действия може да се направи и друг извод-желание на лицето за спазване на законодателството?” и
„4.Четвъртият правен въпрос е:”Следва ли наследникът да извърши фактически действия,които по безспорен начин да създават убеждението,че приема или има намерение да приеме наследството,за да е налице мълчаливо приемане на наследството?”,като се цитира и прилага задължителна съдебна практика на ВКС.
Преди всичко,съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от изложеното с решаващите мотиви,така формулираните от касаторите въпроси в точка три и четири от изложението им,са въпроси по същество,които се отнасят зо преценка на установени факти по делото,но същите не са правни въпроси по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,и не обусловят правните изводи на съда по делото.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по жалбата Х. К. Л. и И. Л. следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящото касационно производство в размер на 977,91 лева,представляващи левовата равностойност на 500 евро,съгласно приложения списък по член 80 ГПК,договор за правна защита и съдействие от 21.10.2016г. и извлечение от сметка.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №V-67/08.07.2016г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№597/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. Л. Т.-Т. и А. Л. Т. да заплатят на Х. К. Л. и И. Л. 977,91 лева/деветстотин седемдесет и седем лева и 91 ст./,представляващи левовата равностойност на 500 евро/петстотин евро/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: