О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
гр.София, 24.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 641/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на У. м. б. за а. л. [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 16665 от 02.09.2014 г. по гр.д.№ 15305/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 51528/ 2011 г. и по този начин е уважен предявеният от Н. К. Я. против касатора иск за отмяна на наложеното със заповед № 506/ 21.09.2011 г. на изпълнителния директор на У. м. б. за а. л. [фирма] дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.2 ГПК е повдигнат материалноправният въпрос за изпълнение на изискванията по чл.195 ал.1 КТ тогава, когато заповедта за налагане на дисциплинарно наказание препраща към други документи, индивидуализиращи нарушението, нарушителя и времето на извършването му, ако тези документи не са посочени като приложение към заповедта. Повдигнат е и процесуалноправният въпрос за значението на извънсъдебното признание на дисциплинарно-наказаното лице, че е запознато с документите, към които препраща искането за обяснения по чл.193 ал.1 КТ, относно факта на знанието от него на съдържанието на тези документи. По отношение на материалноправният въпрос касаторът поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а процесуалноправният според него има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната по касация страна Н. К. Я. не взема становище по жалбата.
ВКС намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът работи в ответното дружество по трудово правоотношение, на 27.09.2011 г. работодателят връчил заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за следните нарушения: цялостни неизпълнения на служебните задължения на лицето, вменени му с чл.71 ЗЛЗ и длъжностна характеристика – планиране, организиране, контрол и отговорност за цялостната медицинска дейност, в структурата, която ръководи; извършване на контрол на текущата медицинска и отчетна документация. Заповедта е издадена във връзка с със съставен от Изпълнителна агенция „Медицински одит” констативен протокол № КП-27-150/ 17.06.2011 г., но самият протокол нито е приложен към нея, нито е приобщен като писмено доказателство по делото. Съдът посочил, че както от заповедта за налагане на наказание, така и от искането на писмени обяснения от нарушителя, не могат да бъдат индивидуализирани конкретните нарушения, за които ищецът е наказан, както по отношение на извършените действия или бездействия, така и по отношение на времето и мястото на извършването им. От правна страна приел, че изискването за мотивиране на заповедта за уволнение е съществено, тъй като без посочване на обстоятелствата, съставляващи нарушение, съдът не може да провери обективирани ли са същите в действителност и тъй като работникът не може да се защити срещу отправеното му обвинение за извършено нарушение на трудовата дисциплина. При липса на данни за времето на нарушението не може да се прецени и основателността на въведеното от работника възражение за изтекла давност по чл.194 КТ. В случая документите, посочени в заповедта за налагане на наказание, нито са възпроизведени в нея, нито са представени по делото, нито има данни работникът да е бил запознат с тях към момента на връчването й. Съответно те не могат да бъдат ползвани за индивидуализиране на твърдяните нарушения на трудовата дисциплина и наказанието следва да бъде отменено без разглеждане на спора по същество.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от касатора правни въпроси не обуславят въззивното решение. Въпросът изпълнени ли са изискванията по чл.195 ал.1 КТ тогава, когато заповедта за налагане на наказание препраща към други документи, индивидуализиращи нарушението, нарушителят и времето на извършването му, ако тези документи не са посочени като приложение към заповедта, е ирелевантен, щом въпросните документи не са представени като доказателства по делото. Решаващото съображение на въззивния съд да счете заповедта за ненадлежно мотивирана е, че касаторът (ответник в основното производство) не е представил констативния протокол, към който препраща заповедта, макар да е бил задължен за стори това. Следователно въпросът би ли могъл протоколът да индивидуализира нарушенията, щом е посочен в заповедта, няма значение за крайното решение на съда. Дори на този въпрос да бъде даден положителен отговор, щом протоколът не е представен като доказателство по делото, правните изводи на съда за незаконност на наложеното наказание не биха могли да претърпят промяна.
По същите съображения без значение за изхода от спора е процесуалноправният въпрос за значението на извънсъдебното признание на наказаното лице, че е запознато с документите, към които препраща искането за обяснения по чл.193 ал.1 КТ. Дали в случая ищецът е узнал съдържанието на въпросните документи преди да му бъде връчена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е без значение, след като документите не са представени като доказателство по делото. Даже ищецът да е знаел за съдържанието им, съдът не може да провери какво е то и дали от обективна и субективна страна покрива състава на дисциплинарно нарушение, още по-малко изтекла ли е предвидената в закона давност за санкционирането му.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 16665 от 02.09.2014 г. по гр.д.№ 15305/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: