Определение №290 от 25.5.2015 по ч.пр. дело №3628/3628 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 290

гр. София, 25.05.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3628 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 158 от 10.10.2014г. по в.ч.т.д. № 268/2014г. на Апелативен съд – В. Т., с което са обезсилени определение № 424/ 22.05.2014г. на Окръжен съд – Плевен по т.д. № 256 / 2011г. за одобряване на коригирана от съда по несъстоятелността частична сметка за разпределение на [фирма] /н/ и определение № 553 /09.07.2014г. по т.д.п № 256/2011г. на Окръжен съд Плевен, с което е оставена без уважение молбата на банката за допълване на определение № 424/22.05.2014г. по същото дело, като са оставени без разглеждане като недопустими възражението на банката срещу изготвената от синдика частична смета за разпределение и молбата й за допълването й, като производството по възражението и молбата е прекратено.
Частният жалбоподател иска отмяна на атакуваното определение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Ответниците по частната жалба молят да се остави без разглеждане като недопустима.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
За да обезсили като недопустими определенията на съда по несъстоятелността за одобряване на коригирана от него частична сметка за разпределение и отказа да се допълни това определение, въззивният съд се е позовал на недопустимост на разгледаните от първоинстанционния съд възражение срещу сметката за разпределение и молба за допълването й със суми, които не са предмет на същата. Посочено е, че банката не е активно легитимирана по възражението / молбата, тъй като не е, нито кредитор по см. на чл.717н, нито качеството й на кредитор с вземане към длъжника е установено съобразно правилата на глава 43 ТЗ. Аргументирано е, че несъстоятелният длъжник е учредил в полза на банката договорна ипотека за обезпечение не на чужд, а на свой дълг към нея в качеството си на съдлъжник по банков кредит, като кредиторът не е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност и не може да направи това, поради изтичане на преклузивните срокове за предявяване на вземания, възникнали до откриване на производството по несъстоятелност.
Частната жалба е процесуално недопустима – подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
На основание специалната норма на чл.613а, ал.1 и ал.3 ТЗ, актовете на съда по несъстоятелността, подлежащи на двуинстанционен контрол, са единствено поставените решения в производството по несъстоятелност и определението за недопускане до разглеждане от събранието на кредиторите на план за оздравяване. Това правило е неприложимо за определения / разпореждания на апелативните съдилища, с които не се осъществява инстанционен контрол върху акт на съда по несъстоятелността, а се прегражда същия, като се оставя без разглеждане въззивна или касационна частна жалба. В тези случаи преграждащото определение се постановява за първи път от апелативния съд, поради което то подлежи на обжалване по общия ред на чл.274, ал.2 изр.1 вр. ал.1 ГПК вр. чл.628 ТЗ, при което ВКС не осъществява правомощия на касационна инстанция.
В случая обаче, с обжалваното определение на апелативния съд се осъществява инстанционен контрол върху определенията на съда по несъстоятелността за одобряване на сметка за разпределение и за отказ да бъде допълнена /определенията са обезсилени/, поради което, на основание чл.613а, ал.1 и ал.3 от ТЗ, актът на въззивния съд не подлежи на касационен контрол.
С оглед изложеното, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] против определение № 158 от 10.10.2014г. по в.ч.т.д. № 268/2014г. на Апелативен съд – В. Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top