2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
гр.София,
25.07.2019 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 2774 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба от 20.03.2019г. на Л. Н. Б. за отмяна на решение от 12.12.2018г. по гр.д.№322/2018г. на ОС Ловеч е оставил без уважение жалбата на Н. Л. Б. и П. Р. Б. срещу отказ за спиране на изпълнителното дело и срещу постановление за възлагане на недвижим имот. Поддържа се че е налице основание по чл.304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като молителката не е била страна по делото , но решението има обвъзваща сила спрямо нея.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното:
Решението е постановено по реда на глава Х., раздел I-ви „Обжалване действията на съдебния изпълнител“. Окръжният съд е оставил без уважение жалбата на Н. Л. Б. и П. Р. Б. срещу отказ за спиране на изпълнителното дело и срещу постановление за възлагане на недвижим имот по изп. д. № 944/ 2017 г. по описа на ЧСИ В. П.. Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК, решението е необжалваемо и на 12.12.2018 г. е влязло в сила – аргумент от чл. 296, т. 1 ГПК.
С оглед на тези данни по делото настоящият състав намира, че молбата за отмяна на решението е недопустима.
Регламентираното в чл. 303 и сл. ГПК производство за отмяна на съдебни решение представлява процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Отмяната е средство за защита от последиците на силата на пресъдено нещо на решението, обвързваща страните с едно неправилно разрешение на съществувалия помежду им правен спор. Предмет на молбата по чл. 306, ал. 1 ГПК е съдебен акт /влязло в сила решение/, който характеризира производството по Глава 24 ГПК като самостоятелно и извънинстанционно, т.е. като процесуален способ, регламентиран извън предвидената в ГПК триинстанционна система за разглеждане на граждански и търговски дела по същество. Следва да се имат предвид и задължителните разяснения, дадени с т. 3 на Тълкувателно решение по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, че съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, не пораждат като правна последица сила на пресъдено нещо, поради което не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК.
Посоченото налага извод за процесуална недопустимост на молбата за отмяна, поради което същата следва да се остави без разглеждане.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№2095/20.03.2019г. на Л. Н. Б. за отмяна на решение от 12.12.2018г. по гр.д.№322/2018г. на ОС Ловеч
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: