4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
София, 03.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №3065/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Б. А. и касационна жалба на ЗК „ Лев инс „ АД- [населено място], срещу решение №1810 от 12.07.2018г. по гр.д.435/18г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
По касационната жалба на И. Б. А.:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима:
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, чрез пълномощника си – адв. С. Ч. е поддържал наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В тази връзка е поставил въпросът – „ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение, съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси”. Страната е направила оплакване, че съдът само формално е посочил изброените във въпроса критерии за определяне обезщетението по чл.52 ЗЗД. Посочено е още, че съобразно изброени съдебни актове на ВКС, тези критерии следвало реално да се отчитат като ориентир. Поставен е въпросът – „ При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да съобрази възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпяните душевни болки и констатираното влошено психично здраве”.Страната е изложила подробни оплаквания за неправилност на решението. Цитирани са съдебни актове на ВКС, от които са възпроизведени части, свързани с определянето на обезщетение по чл.52 ЗЗД и прилагания принцип за справедливост. Разглеждани са примери с конкретно определени размери на обезщетения по други дела.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, от формулираните от страната въпроси / въпреки сходството им и общата им насоченост към оплаквания от крайният постановен резултат/ би могъл да бъде изведен релевантен, тъй като основното им съдържание, свързано с критериите за определяне размера на обезщетение по чл.52 ЗЗД е релевантно по всяко дело, по което се претендират неимуществени вреди от непозволено увреждане. Тези въпроси, обаче страната е обосновала с оплакване за неправилност на акта, основано на фактически невярната интерпретация на мотивите на съда. Противно на твърденията в изложението, съдът е обсъдил установените факти по спора досежно увреждането,именно в контекста на изброените от касатора критерии / включени при поставяне на въпросите/- при вземане предвид възрастта на пострадалия, обществено икономическите условия в страната и т.н. и е направил мотивиран извод, свързан с размера на обезщетението като в тази връзка изцяло се е съобразил с т.11 ПП ВС №.4/68г. Цитираните решения на ВКС / по критериите, които съдът само е посочил, че разглежда/ третират хипотеза на относимост на минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” като ориентировъчен критерий, не като задължително условие за преценката на съда при определяне на справедливото обезщетение. Т.е. по така поставените общи въпроси не е обосноваван релевантен довод за допускане на касационно обжалване.Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на страната за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез посочената и от касатора нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доколкото липсва обосноваване на противоречие по правен въпрос с тази практика изброена от касатора, то не е налице и валидно обосновано основание за допускане на касационно обжалване.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване в обжалваната от А. част.
По касационната жалба на ЗК „ Лев инс” АД – [населено място]:
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът,чрез пълномощника си – юрк. М. В. е посочил, че въззивният съд с постановеното решение се е произнесъл „ по основни за изхода на делото въпроси, а именно относно предпоставките за определяне и конкретното изражение на приноса на пострадал за настъпване на вреди при осъществяването му.” Във връзка с така формулирания общ въпрос относно приетото от въззивния съд по съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, страната е поставила въпросите – „Извода за наличие или липса на принос на пострадал при транспортен инцидент допустимо ли е да се основава на обсъждане вероятност за настъпване на всяка отделна от установените травми при липса на нарушение от страна на пострадалия на установено нормативно задължение респ. при спазването им, или е необходимо обсъждане на въпроса дали възникналите вреди в тяхната съвкупност със сигурност ще настъпят, ще настъпят по начин, идентичен с начина, при който са настъпили при процесното произшествие”.Този въпрос е доуточнен с още поставени въпроси с аналогично съдържание. Поставен също така е общ въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД. След формулирането н на тези въпроси, страната лаконично е посочила, че подържа наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизведен. Други доводи не са развити.
Дори, поставените множество въпроси да бъдат приети за релевантни, те не могат самостоятелно да формират установеност на основание за допускане на касационно обжалване, т.е. следва да бъде налице и допълнителен критерий.
Единственото сочено основание от касатора е това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание предполага, че той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С отглед така разясненото със задължителна практика съдържание на основанието страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като не е изложила нито едни аргумент в подкрепа на разбирането си, за това, че е налице такова основание. Освен това по въпросите за приложението на чл.52 ЗЗД, и по чл.51 ЗЗД е налице многобройна, както задължителна, така и казуална практика на ВКС, която изключва приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Извън това и критериите за приложението на чл.52 ЗЗД както вече бе разгледано по повод жалбата на противната страна са изяснени, чрез задължителна за съдилищата практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., от която е изведено и съдържанието на преценката на съда при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди.Следователно, не са налице предпоставки за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и решението на Софийски апелативен съд, в обжалваната от дружеството част също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1810 от 12.07.2018г. по гр.д.435/18г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: