О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
Гр. София, 04.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2008/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] София срещу Решение № 4417/30 май 2016 г. на СГС, ВО, ІV „Д“ състав, по в.т.д.№ 12677/2015 г., с което е потвърдено решението на СРС, 70 състав, по гр.д.№ 39660/2013 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора иск срещу [фирма] с правно основание чл.99 ЗЗД, вр.с чл.133 ал.1 изр.2, във вр.чл.123, пр.2 ТЗ за сумата 24 500 лв., представляваща част от цедирано вземане по договор от 17.6.2013 г., цялото от 52500 лв., на С. С. С. за притежаваните от нея 17,5 дяла от капитала, разпределена печалба за периода 2004 – 2007 г. съгласно Решение на Общото събрание на [фирма] от 25.9.2008 г. В жалбата е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение по съображения за необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното
обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси.
Ответникът по касация не е взел становище по жалбата.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийски градски съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди решението на Софийския районен съд, въззивният съд е приел, че С. С., цедент по договор за възмездна цесия от 17 юни 2013 г., е получила полагащата й се част от печалбата на [фирма], натрупана към 25.9.2008 г.- дата на провеждане на Общо събрание на съдружниците, на което е взето решение на разпределение на печалбата за периода 2004 – 2007 г. включително.
В съответствие с констатациите на двете неоспорено заключения на съдебно-счетоводната експертиза, допусната от първоинстанционния съд, е прието, че съдружничката С. е изтеглила от банковата сметка на дружеството в периода от 26.9.2008 г. – 18.12.2008 г. сумата 52500 лв., отговаряща на размера на дивидента й, определен от ОС. Всички изтеглени суми са осчетоводени при ответното дружество редовно, а счетоводните операции са отразени правилно. Върху общата сума на дивидента е платен данък дивидент за 2008 г. Споразумението от 4.02.2011 г. на съдружниците в [фирма] С. С. и Л. П. е кредитирано като извънсъдебно признание досежно обстоятелството, че не са налице неразпределени печалби. Прието е, че процесният договор за цесия не е породил права за цесионера-ищец поради несъществуването на прехвърленото вземане към момента на сключване на договора.
В подготвително заседание на 13.11.2015 г. въззивният съд е оставил без уважение поради процесуална преклузия заявените с въззивната жалба нови доказателствени искания на ищеца – несвоевременно посочени с исковата молба писмени доказателства и задачи за съдебно-счетоводна експертиза.
Като значими за изхода на спора са формулирани следните два процесуалноправни въпроса:
Длъжен ли е въззивният съд да приложи чл. 266 ал.3 ГПК при отхвърляне на иска поради недоказаност на факта, за чието установяване са направени доказателствени искания своевременно, но не са уважени поради процесуални нарушения на първоинстанционния съд, за които изрично са наведени оплаквания във въззивната жалба и
Длъжен ли е въззивният съд да извърши действия по чл.146 ГПК, като даде възможност за събиране на нови доказателства без съобразяване с ограниченията на чл.266 ГПК при необходимост от ново установяване на факт, когато доказването му е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила при разпределение на доказателствената тежест, за което изрично са наведени оплаквания в жалбата.
Първият въпрос е теоритичен и формулиран твърде общо и извън контекста на касационната жалба, в която не са посочени факти, останали недоказани поради процесуални нарушения. Последните също не са конкретизирани в жалбата и в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Първоинстанционният съд се е произнесъл по всички заявени от ищеца доказателствени искания, съдържащи се в исковата молба и в становището на процесуалния представител на ищеца от 7 октомври 2014 г. по отговора на ответника и по проектодоклада на районния съд. На ищцовата страна е дадена възможност да допълни задачата на съдебносчетоводната експертиза, допусната по искане на ответника. Двете заключения са приети в присъствието на процесуалните представители на страните и не са оспорени.
Вторият въпрос също се явява неотносим като хипотетично формулиран, без връзка с конкретни процесуални действия на двете инстанции и без посочване на релевантни факти, установени от районния съд в нарушение на съдопроизводствените правила. С определение от 28 март 2014 г. СРС е изготвил проектодоклад и е предоставил на страните възможност да вземат становище по него, като се е произнесъл по всички доказателствени искания. В открито съдебно заседание на 7.11.2014 г. процесуалните представители на страните изрично са заявили, че нямат възражения по доклада. Въззивната жалба на ищеца не съдържа факти и обстоятелства, останали недоказани в резултат от неправилно разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд и непълнота на доклада. Въззивният съд не следва да повтаря дължимите от първата инстанция процесуални действия и не извършва нов доклад при правилна квалификация на спорното право и при надлежно събрани допустими доказателства, установяващи всички релевантни факти съгласно разясненията в т.2 от ТР № 1/2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът не е от значение за формиране решаващата воля на съда, а за правилността на обжалваното решение. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281 т. 3 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторът не е установил наличието на поддържаните основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОНН ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 4417/30 май 2016 г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, по гр.д.№ 12677/2015 г. на ІV „Д“ състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: