5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
София, 04.06. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 244/ 2019 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Н. И. Д. чрез адв. И. И. е обжалвал въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 366 от 09.10.2018 г. по гр. д. 278/2018 г., с което е потвърдено решението на Смолянския районен съд № 253 от 04.06.2018 г. по гр.д. № 152/2018 г. в частта по иска по чл. 124, ал.1 ГПК.
Ответниците И. И. Б. и С. А. Б. са подали писмен отговор, в който изразяват становище да не се допуска до касационно обжалване въззивното решение, а по същество за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и съдържа приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл. 288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение Смолянският окръжен съд е потвърдил решението на Смолянския районен съд № 253 от 04.06.2018 г. по гр.д. № 152/2018 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Н. И. Д. против И. И. Б. и С. А. Б. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено между страните, че Н. И. Д. е носител на право на собственост по наследство на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ….. по КККР на [населено място], одобрен със Заповед № 300-5-26/28.04.2004г. на ИД на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица], вх. В, ет. 2, ап. 3, представляващ жилище, апартамент с площ 108 кв.м., ведно с прилежащите му избено помещение № …. , таванско помещение № …. , както и 3,63% ид. части от общите части на сградата и 3,63 % идеални части от правото на строеж от имота, върху който е построена сградата.
Първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени исковете за прогласяване на нищожността на упълномощителната сделка, въз основа на която Т. А. се е разпоредил от името на ищеца с процесния имот и недействителността на сделката, от която ответниците черпят права не е било предмет на въззивна проверка.
Въззивният съд е приел, че ищецът е придобил по наследство от своите родители собствеността върху процесния недвижим имот, но впоследствие на 03.04.2006 г. надлежно е упълномощил Т. А. да се разпореди с него от негово име, като по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № …. , том …. , рег. № …. , н.д. № 160/2006 г. имотът е бил закупен от ответниците И. и С. Б.. Ищецът не е предявил иск за признаване правото му на собственост върху имота въз основа на придобивна давност, поради което за неотносими към заявеното придобивно основание са приети обстоятелствата дали същият е владял имота след неговата продажба лично или чрез трети лица, посредством отдаването му под наем, декларирането на имота пред данъчните органи и вписването в книгата на етажната собственост. Съдът е приел също, че е без правно значение за валидността на продажбата обстоятелството дали е извършена отчетническа сделка в отношенията между ищеца и пълномощника му.
По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Правният въпрос, доуточнен от настоящия състав, съобразно правомощия на ВКС според т. 1 на ТР 1/2009 г. на ВКС, ОСГК и ТК, „какво следва да е съдържанието на исковата молба, за да се приеме, че съдът е сезиран с иск за установяване правото на собственост на основание изтекла придобивна давност“ не обуславя приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото не е разрешен от въззивния съд в противоречие със цитираната от касатора съдебна практика на ВКС. Положителният установителен иск за собственост според практиката на ВКС има за предмет съществуването на претендираното от ищеца право на собственост върху определена вещ, възникнало в резултат на осъществяването на фактическия състав на конкретен придобивен способ по чл. 77 ЗС, който ищецът е длъжен да посочи в исковата молба. Основанието на иска са фактите и обстоятелствата, от които се извежда претендираното право, посочени в обстоятелствената част на исковата молба. При иска за собственост основанието на иска е основанието за придобиване на правото на собственост, което ищецът следва да посочи в исковата молба – сделка, наследяване, делба, давност и др., като в последния случай следва да се посочи през какъв период е упражнявано владение. В исковата си молба по настоящото дело ищецът основава правото си на наследствено правоприемство от своите родители. Твърденията му, че повече от десет години след атакуваната сделка е бил в неведение за нея, поради което е упражнявал фактическа власт върху имота, заплащал е данъци за него и е възприеман като собственик от останалите етажни собственици, са изложени за обосноваване на тезата му, че не е имал намерение да се разпорежда с имота и да овластява за това пълномощника Т. А.. В исковата молба ищецът не е въвел като основание, от което произтича правото му за собственост, придобивна давност. Това не е сторил и по реда на чл. 214 ГПК. С ТР 4/2012 г. на ВКС, ОСГК е прието, че за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Поддържаното противоречие с това тълкувателно решение не е налице, защото по настоящото дело ищецът не е извел правото си на собственост от придобивна давност, съответно съдът не е разглеждал въпросът за съдържанието на изявлението на владелеца, което представлява позоваване на придобивна давност. По същите съображения не е налице противоречие между обжалваното решение и решения на ВКС № 520 от 05.08.2010 г. по гр.д. № 1070/2009 г., № 20 от 07.04.2014 г. по гр.д. № 5289/2013 г. на I г.о. и № 92 от 25.04.2016 г. по гр.д. № 6259/2015 г. на I г.о. , в които са разгледани въпросите за елементите на фактическия състав на придобивната давност и подлежащите на доказване факти.
Не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по въпроса: „липсата на изрично уведомяване и извършване на отчетна сделка от пълномощника към упълномощителя за извършената от първия прехвърлителна сделка, рефлектира ли върху правата на купувачите по сделката и има ли значение за валидността на сключения договор“. Както е разяснено в ТР № 5/2014 г. на ВКС, ОСГК и ТК представителството е извършване на правни сделки и действия за друго лице и от негово име с непосредствено действие за него. При доброволното представителство учредяването на представителната власт става чрез едностранна правна сделка – упълномощаване на представителя да извършва от името на упълномощителя правни действия, чиито правни последици настъпват направо за представлявания (чл. 36, ал. 2 ЗЗД). От упълномощаването, като юридически факт, се създава правоотношение между упълномощителя и пълномощника. Пълномощието може да се прибави или не към договор за поръчка, едва при наличието на какъвто възниква задължение на довереника да даде отчет на доверителя, като го уведоми за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото. Неизпълнението на тези задължения е основание за ангажира отговорността на довереника пред доверителя за неизпълнение на мандатния договор и не рефлектира върху действителността на изпълнителната сделка. Според приетото в решение на ВКС, IV г.о. № 208/29.07.2013 г. по гр.д. № 916/2012 г. в случаите когато довереникът е действал от името на доверителя и за негова сметка, правата и задълженията по сделката с третите лица спрямо всички правни субекти настъпват направо в имуществената сфера на доверителя /чл. 292, ал.1 ЗЗД/. За отчета не е нужно довереникът да прехвърля придобитите права, а само да предаде вещта или парите. След като въпреки липсата на отчет , доверителят е обвързан от сключената изпълнителна сделка, то на още по-силно основание са обвързани от нея третите лица – съдоговорители. В конкретния случай няма данни за наличие на мандатно правоотношение, по силата на което за пълномощника да възникне задължение за даване на отчет, поради което поставеният въпрос се явява неотносим.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по процесуалния въпрос за задължението на съда да изложи собствени мотиви. Обжалваното решение не противоречи на разясненията, дадени в т. 19 на ТР 1/2000 г. на ВКС, ОСГК относно съдържанието на мотивите на въззивната инстанция по отменения ГПК.
С оглед на изложеното не са налице релевираните от касатора основания на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Като постановено в съответствие със съдебната практика, въззивното решение не е очевидно неправилно и не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2 предл. второ ГПК.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 800 лв., представляващи платено в брой възнаграждение на адв. С. Н. -С..
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 366 от 09.10.2018 г. по гр. д. 278/2018 г.
Осъжда Н. И. Д. да заплати на И. И. Б. и С. А. Б. сумата 800 лв. /осемстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: