О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
гр. София, 06.03.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1749 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение № 1219 от 03.09.2011 г. по гр. д. № 1862/2011 г. на Пловдивския окръжен съд след отмяна на решение № 1951/26.05.2011 г. по гр. д. № 11796/2010 г. на Пловдивски районен съд, ГО, 18 състав, е отхвърлен предявеният иск за признаване за незаконно на уволнение и неговата отмяна по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че липсата на подпис на работника върху документа, който материализира трудовия договор, го опорочава до степен на неговата недействителност, поради отсъствие на волеизявление на една от страните по него като част от формата му. Този порок не може да бъде саниран посредством други действия на страните – започнало изпълнение на трудовите задължения, регистриране на договора в Н. и др. След като не е възникнало между страните трудово правоотношение, то предявеният иск за признаване на прекратяването на същото (уволнението) за незаконно и отмяната му, е неоснователен.
Против решението на въззивния съд е постъпила жалба от ищеца.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси: липсата на подпис в трудовия договор на една от страните по правоотношението, основано на него, равнозначно ли е на отсъствие на писмена форма на договора, като форма за действителност; след като недействителността на трудовия договор няма обратно действие задължен ли е съдът да разгледа трудовия спор по същество, като изследва предпоставките за уволнение към датата на извършването му, които били разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалба е изразил становище, че повдигнатите правни въпроси не са разрешавани противоречиво от съдилищата, като основание за селекция на жалбата, както и че въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5 000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Първият правен въпрос обуславя решението по делото, но не се разрешава противоречиво от съдилищата, защото в цитираните и приложени решения той не се засяга, а се разглежда въпросът за действието занапред на недействителността на трудовия договор, когато работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му, при което намира приложение фикцията, че към датата на уволнението трудовият договор е действителен и спорът по прекратяването му следва да се разгледа по същество.
Вторият поставен правен въпрос не е обусловил делото, защото въззивният съд е приел, че трудов договор с ответника ищецът не е сключвал, поради неполагането на подпис от последния под писмено оформеното съглашение. Законът обвързва приравняването на режима на отношения, породени от недействителния договор до обявяването му за такъв на тези от действителния договор с условието при сключването му работникът или служителят да е действал добросъвестно, в която хипотеза съдът дължи произнасяне по предпоставките за прекратяване на договора.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1219 от 03.09.2011 г. по гр. д. № 1862/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.