О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
гр. София, 07.07.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2085 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 18.12.2014 год. по гр. д. № 575/2014 год. Шуменският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил изцяло първоинстанционното решение от 9.07.2014 год., допълнено с решение от 12.09.2014 год., постановени по гр. д. № 2893/2013 год. на Шуменския районен съд. С тях е признато за установено по отношение на ответниците Н. и Г. Г. от [населено място], че Ю. Х. С. от същия град е собственик на имот в [населено място], м. „П.”, представляващ поземлен имот с идентификатор 83510.677.466 с площ 709 кв. м., с трайно предназначение на територията-земеделска, с начин на трайно ползване – за вилна сграда, ведно с построената в него сграда с идентификатор 83510.677.466.1, със застроена площ 35 кв. м. и предназначение еднофамилна вилна сграда, при описаните в решението граници и осъдил ответниците да му предадат владението върху този имот. Със същото решение е осъдена О. Л. от [населено място] да заплати на Н. и Г. Г. на основание чл. 191, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД сумата 16 280 лв., представляваща покупната цена на недвижимия имот, предмет на договора между тях за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 80/2012 год., от който купувачите са съдебно отстранени, както и сумата 468.69 лв., на основание чл. 191, ал. 1 във вр. с чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, представляваща разноски по сключване на договора, като за разликата до пълните предявени размери исковете са отхвърлени, сумата 993.66 лв., представляваща направените от купувачите разноски в производството по съдебното им отстраняване от имота, както и направените разноски съразмерно с уважената част от обратните искове в размер на сумата 1 144.25 лв.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от О. Л., чрез пълномощника й адв. Г. В., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила с искане за неговата отмяна. Счита, че вписването на исковата молба по предходното дело не може да се противопостави на първоначалните ответници, приобретатели по сключения договор за покупко-продажба, тъй като касае имот, различен от спорния. Поради неоснователността на предявения ревандикационен иск неоснователни се явяват и евентуално предявените срещу нея обратни искове за заплащане на цената и разноските по съдебното отстранение на първоначалните ответници от имота. Поддържа също, че последните са знаели за вписаната искова молба по предходното дело.
В приложеното изложение касаторката обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението със значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото произнасянето по формулираните въпроси относно вписването на исковата молба и противопоставянето му на трети лица при промяна в идентификатора на имота, при липса на конкретизиране на имота с новия идентификатор във влязлото в сила решение по вписаната искова молба, с оглед противопоставяне на вписването по партидата на стария имот. Във връзка с това е поставен и въпроса за легитимацията на ищеца за собственик на новообразувания имот, за позоваването на задължението по ЗКИР за служебно откриване и закриване на партиди с оглед защитата на интересите на третите добросъвестни лица.
Поддържаното основание за допускане на касация се обосновава с липсата на съдебна практика по тези въпроси, като в същото време е представено решение на ВКС по гр. д. № 6450/2007 год. V г. о., в което според касаторката е прието, че вписването на искова молба за имот, различен от спорния не може да се противопостави на ответниците.
Ищецът Ю. С., чрез адв. Ив. Б., оспорва наличието на релевираните основания за допускане на касационното обжалване на решението, респ. оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира за присъждане на направените разноски.
Същото становище поддържат и първоначалните ответници и ищци по обратните искове срещу касаторката Н. и Г. Г., чрез адв. Г. Г., по изложените в писмения им отговор съображения.
Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на касатора в приложеното изложение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен главния иск по чл. 108 ЗС, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционното решение е приел, че по делото е доказана по несъмнен начин от представените доказателства и заключението на експертизата идентичността между имота с идентификатор 83510.677.97 и този с идентификатор 83510.677.466, предмет на продажбата между ответниците. Вписването на исковата молба по предходното дело № 2366/11 год. осигурява противопоставимостта на правата на ищеца по него срещу тези, придобити от трети лица след вписването на исковата молба с предмет процесния имот, поради което и първоначалните ответници са обвързани от последиците на влязлото в сила решение, с което ищецът е признат за собственик по отношение на тяхната праводателка. Приел за неоснователни доводите им за липса на такава идентичност поради изменението на кадастралната карта след образуване на предходното дело и с оглед данните за това изменение при сключване на сделката, както и с оглед разпоредбата на чл. 6 ЗКИР, регламентираща двустранната връзка между кадастър и имотен регистър. Поради това са налице предпоставките на чл. 108 ЗС за уважаване на ревандикационния иск срещу ответниците Г., придобили имота след вписването на исковата молба по уважения иск за собственост срещу тяхната праводателка.
С оглед уважаването на главния иск са уважени и предявените от Г. обратни искове срещу праводателката им по договора за продажба, привлечена като трето лице, техен помагач. На основание чл. 191, ал. 1, във вр. с чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД последната е осъдена да им заплати платената цена, разноските по договора и разноските по делото.
Следователно, решаващото съображение за основателността на предявения иск по чл. 108 ЗС е наличието на кумулативно предвидените в закона предпоставки. Изводът на въззивния съд е обусловен от преценката на събраните по делото доказателства, установяващи правото на собственост на ищеца върху спорния имот и липсата на правно основание у ответниците Г. да се намират в него с оглед на това, че праводателката им не е била собственик на продадения им имот с оглед решението по предходното дело срещу нея и действието на вписването на исковата молба по този спор и по отношение на приобретателите. Направеният в тази връзка извод за идентичност на имота е обоснован с кредитиране на заключението на техническата експертиза, кореспондиращо и с останалите доказателства по делото относно изменението на кадастралната карта, като доводите на касаторката за липса на такава представляват касационни основания за неправилност на решението поради неправилна преценка на доказателствата. Формулираните от нея въпроси в изложението не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като те не са обусловили извода за основателност на главния иск, доколкото са относими към отразяването на даден имот в кадастралния план с отделен идентификатор и последващото му изменение, което представлява фактически въпрос по делото, подлежащ на установяване. Както е прието в задължителната съдебна практика /решения на ВКС по чл. 290 ГПК/ отразяването на даден имот в кадастралния план или в кадастралната карта няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не съставлява пречка за тяхната защита по съдебен ред /Р 173 от 7.04.10 год. по гр. д. № 527/09 год. ІІ г. о./, както и че кадастралната карта няма правопораждащо, правопроменящо и правопрекратяващо действие по отношение на правото на собственост – нейната цел и функция е да отрази пълно и точно актуалното състояние на поземлените имоти – местоположение, граници, размери, предназначение. Основното изискване на ЗКИР е отразените в кадастралната карта граници на поземлените имоти да съответстват на обема на правото на собственост – Р 99 от 26.06.14 год. по гр. д. № 4583/13 год., І г. о., като в закона е предвиден съответен ред и предпоставки за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, при регламентирано предаване на данните в имотния регистър с оглед връзката му с кадастъра. Поради това и въпросите в изложението, касаещи партидата на имота и вписването на исковата молба при предвидената в закона приемственост в данните /чл. 66 и чл. 67 ЗКИР/ представлява факт, който в настоящия случай е установен от събраните доказателства за идентичността на имота с посочените идентификатори. Затова и същите не могат да обосноват релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за което не са и изложени съображения за наличието и на допълнителния критерий за селекцията на касационната жалба. Съгласно разясненията по т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая, извън липсата на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, не са изложени и съображения и релевантни аргументи в горния смисъл, а произнасянето на въззивния съд е съобразено с утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 108 ЗС, в т. ч. и задължителната такава.
Поради липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението, а с оглед този изход на настоящето производство касаторката следва да заплати претендираните от Ю. С. разноски за настоящето производство в размер на 600 лв., представляващи платеното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 304 от 18.12.2014 год. по гр. д. № 575/2014 год. по описа на Шуменския окръжен съд.
Осъжда О. А. Л. от [населено място], [улица], вх. 1, ет. 4, ап. 22 да заплати на Ю. Х. С. от [населено място], [улица] направените в касационното производство разноски в размер на 600 лв. /шестотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: