О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
гр.София, 10.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 331 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д. срещу решение № 121 от 23.04.2008 г. на П. окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 137 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 377 от 04.12.2007 г. по гр.д. № 480 от 2006 г. на Р. районен съд за отхвърляне на предявения от В. Д. Д. срещу ОСЗГ- гр. Р. иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на И. В. Д. да си възстановят собствеността върху нива с площ от 3,900 дка, находяща се в землището на с. Г., Р. област, м.”Г” при граници: черен път, И. В. , братя Г.
К. твърди, че решението е неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и поради неговата необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Касаторката счита, че произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и същевременно посочва, че по исковете с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ имало многобройка практика на ВКС. Посочва няколко решения на ВКС: Тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 г. на ОСГК на ВКС, решение № 959 от 22.04.1996 г. по гр.д. № 201 от 1995 г. и решение № 671 от 31.03.1997 г. по гр.д. № 199 от 1996 г. на ВКС, Четвърто г.о.
Ответникът ОСЗГ- гр. Р. оспорва жалбата.
Ответникът Община Р. не взема становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Макар в изложението си касаторката да не сочи изрично като основание за допускане на касационно обжалване противоречието с практиката на ВКС /чл.280, ал.1, т.1 от ГПК/, настоящият състав на ВКС счита, че касаторката се е позовала на този текст, тъй като изрично е цитирала и представила към изложението си решения на ВКС.
Това основание за допускане на касационно обжалване обаче не е налице, тъй като постановено от П. окръжен съд решение не противоречи на практиката на ВКС по делата по искове с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, като е приел, че ищцата не е доказала нейният наследодател да е бил собственик на процесния имот към момента на внасянето му в ТКЗС. Счел е, че представената опис-декларация на И. Д. за влизане в ТКЗС касае друг имот /макар в същата местност, но с други съседи/ и че свидетелските показания за доказване на правото на собственост на И. Д. върху този имот са недопустими.
Това решение не противоречи на практиката на ВКС, включително и на посочените от касаторката решения на ВКС:
1. Т.1, 2 и 3 от Тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 г. на ОСГК на ВКС нямат отношение към съществения за настоящото дело въпрос за допустимите доказателствени средства за доказване на правото на собственост в производствата по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, а т.4 от това ТР вече не е актуална с оглед изменението на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ със ЗИД на ЗСПЗЗ, публ. в ДВ бр.13 от 2007 г. и пар.30 от ПЗР от този закон, според които в тези производства, включително и за заварените такива, не са допустими свидетелски показания за доказване правото на собственост.
2. Разгледаният в посоченото от касаторката решение № 959 от 22.04.1996 г. по гр.д. № 201 от 1995 г. на ВКС, Четвърто г.о. въпрос за допустимостта на иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ не е съществен за настоящото дело, тъй като с обжалваното решение съдът е приел, че искът е допустим и е разгледал този иск по същество.
3. Третото посочено от касаторката решение № 671 от 31.03.1997 г. по гр.д. № 199 от 1996 г. на ВКС, Четвърто г.о. също не е относимо към настоящия спор, тъй като в него е разгледан въпросът за прехвърлителното действие на частен писмен договор, какъвто не се установи, а и касаторката не твърди наследодателят й да е притежавал.
Предвид на всичко гореизложено, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на П. окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на касационно обжалване подлежат тези въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Такива са въпросите, по които има неясна или непълна правна уредба, липсва практика на ВКС или съществуващата такава подлежи на коригиране, поради което произнасянето на ВКС би било от значение за развитието на правото. В случая, по същественият за делото въпрос за допустимите доказателствени средства за доказване правото на собственост върху земеделски имот в производствата по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ /и по-конкретно за недопустимостта на свидетелските показания/ има ясна и пълна правна уредба- разпоредбата на чл.11, ал.2, изр.2 от ЗСПЗЗ /в редакцията й след изменението с ДВ бр.13 от 2007 г./ изрично посочва, че свидетелските показания в тези производства са недопустими, като съгласно пар.30 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, публ.в ДВ бр.13 от 2007 г. тази разпоредба се прилага и за заварените дела. Поради това не се налага произнасяне на ВКС по този въпрос.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121 от 23.04.2008 г. на П. окръжен съд по в.гр.д. № 137 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.