O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
София, 10.04.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 361 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 441/ 15.01.2009 година на Н. С. К. от грл. Велико Търново срещу въззивно Решение Nо 587 от 22.12.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 208/ 2008 година на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 1617 от 3.01.2008 година по гр.д. Nо 1471/2007 година на РС Велико Търново и е постановено ново , с което Н. К. е осъден да прекрати неоснователните си действия като премахне монтирано външни тяло на климатик, с което препятства ползването на собствеността на магазин от страна на „С” ЕООД.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение си по делото, жалбоподателят , чрез процесуалния си представител адв. К. А. Велико Търново,обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , тъй като същественият материално-правен въпрос е разрешен в противоречие с съдебната практика, изразена в Р Nо 1303/18.07.2003 г. по гр.д. Nо 1132/2002 на ВКС, Р Nо 125/28.03.1988 година по гр.д. Nо 825/87 година на ВС, Р Nо 366 от 05.04.2004 год. по гр.д. Nо 2866/2002 година на ВКС.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника търговско дружество „С” Е. Велико Търново,с което се поддържа, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване , тъй като посочената практика потвърждава правилността на обжалвания съдебен акт, поддържат се доводи за неоснователност на касационната жалба по същество, претендират се разноски.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., преценено с оглед данните за стойността на защитаваното право на собственост.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на „С” Е. е отменил решението на първата инстанция по отхвърления иска по л. 109 ЗС, и приемайки, че поставеното външно тяло на климатичната инсталация,монтирана в магазина –собственост на Н. К. , попада в обсега на собствеността на търговското дружество-магазин с външна рампа за снабдяване и съставлява неправомерно въздействие, което ограничава собственика- в случая „С”Е. да упражнява правото си на собственост по отношение на конкретния недвижим имот, е постановил ново решение , с което Н. К. / касатор- ответник по иска / е осъден да преустанови неправомерното въздействия като премахне външното тяло на климатика от мястото, на което е поставен.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК поради противоречие на решението на въззивния съд с възприетата правна теза по представените решения на ВС и ВКС.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираният процесуално правен въпрос –за адекватната защита на правото на собственост е съществен , но разрешението на спора в рамките на заявения от търговско дружество „С” Е. гр. В. иск по чл. 109 ЗС , не е в противоречие на възприетите разрешение по цитираните като съдебна практика дела на ВКС и ВС. Зашитата по чл. 109 ЗС е реализизрана , тъй като за съдът е приел, че „С”Е. е собственик на магазин с рампа и именно тази собственост не може да бъде ползвана в пълен обем в резултата на действията на ответника.
Във всичките посочени като съдебна практика решения на ВКС и ВС основният повдигнат въпрос е този, че само собственикът на конкретна вещ- недвижим имот има правото на защитата с иска по чл. 109 ЗС. Доколкото с касационната жалба се поддържа , че ищцовата страна- „С” Е. е получила защита в рамките на чл. 109 ЗС без да е доказала , че е собственик на процесната „рампа към магазина” с оглед на липсата на доказателства – в т.ч. екзекутивни проекти, или , че тази” рампа е изградена в отклонение на одобрен арх. проект” и не е част от процесния магазин , то не може да се приеме , че в тази насока – на преценка на конкретните за делото факти, НАЛИЧИЕТО на противоречие по фактите , касаещи доказването на правно-релевантните факти- собствеността , неоснователното въздействие , невъзможност за ползване в обема на правото на собственост и др., е фактически въпрос / а безспорно по всяко дело фактите са различни/ е налице противоречива съдебна практика по см. на чл. 2180 ал.1 т.1 и /или т.2 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.3 ГПК в тежест на касатора са направените за защита на ответника по касация разноски, доказани по делото- внесени за адвокатски хонорар по представения отговор на основание чл. 287 ал.1 ГПК , в размер на сумата 150 лв. / сто и петдесет лева/.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 441/ 15.01.2009 година на Н. С. К. от гр.Велико Търново срещу въззивно Решение Nо 587 от 22.12.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 208/ 2008 година на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 1617 от 3.01.2008 година по гр.д. Nо 1471/2007 година на РС Велико Търново и е постановено ново , с което Н. К. е осъден, на основание чл. 109 ЗС да прекрати неоснователните си действия като премахне монтирано външни тяло на климатик, с което препятства ползването на собствеността на магазин от страна на „С” Е. гр. В..
ОСЪЖДА Н. С. К. от гр. В. да заплати на „С” Е. гр. В. сумата 150 лв. / стои и петдесет лева/ разноски за защита пред касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: