О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София, 01.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3819/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Р. Н. като процесуален представител на А. Д. Б. и Л. Г. Б., против въззивно решение № 1384 от 16.06.2017 г. по гр.д. № 1042/2017 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 5825 от 11.07.2016 г. по гр.д. № 7910/2013 г. на Софийски градски съд, с което е признато правото на Г. К. И. да изкупи на основание чл. 33, ал.2 ЗС собствеността върху 1/2 ид. част от поземлен имот, находящ се в [населено място], район ”Овча купел”, [улица], с идентификатор 68134.4334.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18-51 от 15.07.2010 г. на изп. директор на АГКК, с площ по документи 1 500 кв.м, а по скица- 1 468 кв.м, предмет на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 11, т.І-1, дело № 9/2013 г. на нотариус Ж. Б. между Р. П. М. – продавач, и А. Д. Б. и Й. Я. Н. – купувачи, като в едномесечен срок от влизане на решението в сила заплати на купувачите А. Д. Б., Л. Г. Б., Й. Я. Н. и Е. К. Н. в сумата 40 000 лв.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторите поддържат, че не са били налице предпоставките на чл. 33, ал.2 ЗС за допускане на изкупуването, тъй като сключеният с Р. М. договор за продажба е симулативен и прикрива договор за дарение. Сочат, че симулацията е разкрита с представения от тях обратен документ, подписан от всички страни по сделката, в който се разкриват действителните им отношения.
В отговор на касационната жалба ответницата по касация Г. К. И. изразява становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, както и че не е налице соченото от касаторите основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Останалите ответници не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 11, т.І-1, нот. дело № 9/2013 г. Р. П. М. е продала на А. Д. Б. и на Й. Я. Н. 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор 68134.4334.13, находащ се в [населено място], за сумата 40 000 лв., която купувачите се задължили да й заплатят по банков път в срок до 30.07. 2013 г. Прието е, че към момента на продажбата имотът е бил съсобствен между продавачката Р. М., която е притежавала 1/2 ид. част, ищцата Г. К. И. и Г. К. И., които са притежавали по 1/4 ид. част. При тези права между тримата е допусната делба на имота с решение от 11.10.2012 г. по гр.д. № 23867/2012 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 19.02.2014 г.
Първоначално искът по чл. 33, ал.2 ЗС е бил предявен срещу страните по договора за продажба – Р. М., А. Б. и Й. Н.. И тримата са подали в срока по чл. 131 ГПК отговори на исковата молба, като са оспорили предявения иск с твърдението, че ищцата не е съсобственик на имота; че негов едноличен собственик е била продавачката Р. М.; че купувачите са добросъвестни приобретатели, тъй като не им е било известно за претенциите за собственост на други лица. Ответникът А. Б. е подал и допълнителен отговор, в който прави възражение за право на задържане до заплащане на подобренията, направени в имота, на обща стойност 11 000 лв.
В качеството на необходими другари като ответници по иска допълнително са конституирани Л. Г. Б.- съпруга на А. Б., и Е. К. Н.- съпруга на Й. Н.. С отговора на исковата молба, подаден от Л. Г. Б. е направено възражение, че договорът за покупко- продажба е симулативен и прикрива дарение, поради което разпоредбата на чл. 33 ЗС не намира приложение. В подкрепа на твърдението си е представила заверено фотокопие от Споразумение от 11.02.2013 г., сключено между Р. П. М., А. Д. Б. и Й. Я. Н., с което страните заявяват, че сключеният между тях договор за продажба е привиден и прикрива дарение, а продавачката е декралирала, че не е получила от купувачите посочената като продажна цена сума от 40 000 лв. Това писмено доказателство е оспорено от ищцовата страна като невярно и антидатирано. С доклада по делото първоинстанционният съд е указал на ответницата Б., че носи доказателствената тежест за установяване автентичността, датата и съдържанието на споразумението. Доказателства за тези обстоятелства не са ангажирани.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че споразумението от 11.02.2013 г. е документ, създаден за нуждите на процеса, поради което не може да обоснове извод за нищожност на договора за продажба като прикриващ дарение. При формиране на този извод въззивният съд е обсъдил процесуалното поведение на ответниците и обстоятелството, че с отговора на исковата молба ответниците-страни по договора за продажба, не са се позовали на това доказателство и не са направили възражение за неговата привидност, напротив – поддържали са, че продажбата е действителна и е породила правно действие.
Във връзка с тези съображения на въззивния съд относно доказателственото значение на представеното от ответницата Л. Б. писмено споразумение, касаторите искат допускане на касационно обжалване на решението по следните въпроси: Правилно ли е съдът да решава дали дадено писмено доказателства е изготвено за нуждите на процеса само на базата на своето вътрешно убеждение или подобен извод следва да се основава и на убедителни писмени доказателства. Следва ли да бъде уважен иск по чл. 33, ал.2 ЗС, когато сключената сделка е за дарение, прикрито с договор за покупко- продажба. И по двата въпроса се сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Искането е неоснователно. Първият въпрос е относим към изхода на спора, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По съществото си това е въпрос за доказателствената сила на частните документи, които не носят подписа на страната, на която се противопоставят, и на него съдебната практика е дала отговор, с който въззивният съд се е съобразил. Представеното от касаторите споразумение, подписано от страните по явната сделка и съдържащо техни изявления относно нейния симулативен характер, е частен диспозитивен документ. Ако документът е истински, той съставлява пълно доказателство за разкриване на симулацията в отношенията между страните по сделката, но когато се противопоставя на трето лице, доказателствената му сила не надхвърля предвиденото в чл. 180 ГПК – че изявленията, които се съдържат в него, са направени от лицата, които са го подписали. Доказателственото му значение за установяване на други факти, извън посочените, се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. Доколкото в случая изводът на въззивния съд, че споразумението не доказва твърдяната от касаторите Б. симулация, а представлява документ, съставен само за нуждите на процеса, се основава на съобразяване на процесуалното поведение на ответниците- страни по договора за продажба, и на релевираните от тях с отговора на исковата молба възражения срещу предявения иск, не може да се приеме, че въпросът за доказателствената сила на това споразумение е разрешен в противоречие с трайно установената съдебна практика. Поради това първият от поставените въпроси не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, нито по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Вторият въпрос е неотносим към изхода на делото, тъй като въззивният съд не е приел, че разпоредбата на чл. 33, ал.2 ЗС намира приложение и когато съсобственикът се е разпоредил със своята идеална част чрез дарение. Напротив, прието е, че сделката е покупко- продажба, и тъй като по делото не е било спорно, че не продавачката не е предложила на ищеца да закупи нейната идеална част, е направен извод, че са налице предпоставките на чл. 33, ал.2 ЗС за уважаване на предявения иск за изкупуване.
В отговора на касационната жалба ответницата по касация Г. К. И. е направила искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, но не са представени списък на разноските и доказателства, че такива са направени, поради което не се присъждат.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1384 от 16.06.2017 г. по гр.д. № 1042/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: