3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 291
С., 11,04,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 3397 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К., К. сервиз Е. и С. К. от К. против решение № 279/28.05.2013 г. по в.т.д. № 377/2013 г. на Пловдивски АС, с което се обезсилва решение № 292/27.12.2012 г. по гр.д. № 288/2011 г. на Кърджалийски ОС и се прекратява производството по делото. С първоинстанционното решение, на основание чл.422 ГПК, се: 1. Приема за недоказано оспорването на ЗЗаповед от 23.11.2010 г., издаден от тримата касатори, с падеж 23.01.2011 г., 2. Признава за установено съществуването на вземане на А. Ю. от М. против тримата касатори, в размер на 200 000 лв. по договор за заем, за обезпечаването на който е издаден ЗЗ от 23.11.2010 г. ведно със законната лихва, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 192/29.01.2011 г. по ч.гр.д. № 162/2011 г. на КРС., 3. Осъждат касаторите за разноски.
Ответникът по касационната жалба А.Ю. е подал отговор, че същата не следва да се допуска, а по същество е неоснователна.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК няма поставен въпрос. Твърди се, че съдът е приел, че възражението против заповедта за изпълнение не е в срок, въпреки че е връчена само покана за доброволно изпълнение, без заповед за изпълнение, което е в противоречие със задължителната практика на ВКС.
С обжалваното решение е прието следното: На 21.02.2011 г. на всеки един от тримата длъжници е била връчена П., с копие от издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Възражението е следвало да бъде подадено до 7.03.2011 г. Обаче, такова е било подадено четири месеца по-късно – на 13.07.2011 г. Затова, възражението е просрочено. Заповедта е влязла в сила и кредиторът има изпълнително основание. Следователно, искът по чл.422 е недопустим.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Представени са определения по чл.274,ал.2 ГПК на ВКС-ТК и ГК. Твърдяното противоречие с практиката на ВКС, както и противоречиво решаване, не са налице.
В поканите за доброволно изпълнение-на листове 101 и сл. по гр.д. 288/11 на КОС, връчени на всеки един от касаторите на 21.02.2011 г., е посочен номера на делото по което е издаден изп.лист, вписано е, че е приложено копие от изп.лист /заповед за изпълнение/ за принудително изпълнение по ГПК, и накрая е отново е посочено: “Приложено, изпращаме Ви препис от подлежащия на принудително изпълнение акт”. При получаване на П. получателите не са отбелязали липсата на приложение. Затова е прието, че с П. е изпълнено изискването на чл.418,ал.5 ГПК, съд.изпълнител да връчи заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изп.лист.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на приложението, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 279/28.05.2013 г. по в.т.д. № 377/2013 г. на Пловдивски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: