О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София 12.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 657 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. Б. П. от [населено място], чрез особения си представител адвокат С. против въззивно решение № 1444 от 11.05.2018г. по в.гр.д. № 6650 по описа за 2017г. на Софийски апелативен съд, с което е
– обезсилено решение № 3974 от 25.07.2017г. по т.д.№ 350/2015г.на Окръжен съд Благоевград в частта, с която е отхвърлен предявения от „Райфайзенбанк /България/ ЕАД срещу П. М. Т. и Е. М. Т. иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо „Райфайзенбанк /България/ ЕАД на договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№ 126 по н.д.№304 от 24.11.2010г. на нотариус Тамбураджиева,
– отменено е решение № 3974 от 25.07.2017г. по т.д.№ 350/2015г.на Окръжен съд Благоевград в частта, с която е отхвърлен предявения от „Райфайзенбанк /България/ ЕАД срещу М. П. Т. и Е. Б. П. иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо „Райфайзенбанк /България/ ЕАД на договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№ 126 по н.д.№304 от 24.11.2010г. на нотариус Тамбураджиева и вместо това е постановено друго, с което е обявявен за относително недействителен спрямо „Райфайзен /България/ ЕАД договора за покупко-продажба, обективиран в посочения н.а.№ 126, с който М. П. Т., действащ чрез пълномощника си Е. Б. П. е прехвърлил на Е. Б. П. собствените си недвижими имоти, представляващи апартамент № 3, с площ от 120 кв.м., находящ се в [населено място] [улица] ет.3 и гараж с площ от 15 кв.м., находящ се в същата сграда и е
– потвърдено решение № 3974 от 25.07.2017г. по т.д.№ 350/2015г.на Окръжен съд Благоевград в останалата част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, изр.2 ЗЗД и чл.26, ал.1, изр.3 ЗЗД и са присъдени съответните разноски.
Постъпили са два отговора. Първият е от П. М. Т. и Е. М. Т., чрез особения им представител адвокат И., с който се изразява становище за основателност на подадената жалба, като желаят да се допусне касационно обжалване по поставен въпрос, касаещ задължението на ищеца да проведе пълно доказване на предпоставките по чл.135 ЗЗД.
Вторият отговор е от „Райфайзенбанк /България/ ЕАД. Счита подадената жалба за недопустима /поради липса на посочените от касатора основания за допустимост/ и неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Въззивният съд е обезсилил частично постановения акт досежно ответниците П. М. Т. и Е. М. Т., които е констатирал, че не са пасивно легитимирани./Това е така, защото съдът се е произнесъл по отношение на тях по първия иск с правно основание чл.135 ЗЗД, без те да са страни по него, тъй като са били страни само по отношение на иска, по който производството е прекратено с влязло в сила определение № 5433 от 21.10.2016г./ Досежно искове по чл.26, ал.1, изр.2 ЗЗД и чл.26, ал.1, изр.3 ЗЗД, съдът е приел, че ищецът не е доказал хипотезите на нищожност поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Предявеният като евентуален иск по чл.135 ЗЗД е преценил като основателен, тъй като „Райфайзенбанк /България/ ЕАД е установила качеството си на кредитор /носител е на парично вземане от кредитни договори и обезщетение на причинени вреди, установено с уважен граждански иск в наказателен процес за сумата от 810703.70лв./ по отношение на ответника М.Т., налице е извършено от последния увреждащо действие/прехвърлителната сделка, обективирана в н.а.№ 126/, с което обективно се намалява имуществото му и се затруднява удовлетворението на кредитора и е налице знание за увреждането и за длъжника и за неговия контрахент /ответниците М.Т. и Е.П./. Изводът си за знание, въззивният съд е извел от следните безспорни факти, които е приел, че в своята съвкупност водят до този единствено възможен несъмнен извод. Първо ответниците М.Т. и Е.П. имат общи две деца – ответниците П. М. Т. и Е. М. Т., което обуславя житейски логичния извод, че отношенията им са дълготрайни, обусловени от дълбока емоционална връзка. Освен това, родителските задължения и правото на лични отношения изискват допълнителна и постоянна комуникация между тях. Второ – по процесната сделка М.Т. е упълномощил именно Е.П. с правото да се разпорежда и имотите му, а отношенията между упълномощител и упълномощен са такива на доверие. Допълнително, съдът е посочил, че обстоятелството, че понастоящем Е.П. има сключен брак с друго лице, не опровергава по никакъв начин извода, че към момента на извършване на сделката /24.11.2010г./ тя фактически е съжителствала с ответника М.Т..
В изложението си, като се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 и чл.280 ал.2 ГПК, касаторът поставя въпроса за начина на установяване на знанието за увреждането, като една от изискуемите се предпоставки за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД и по специално :”при липса на преки доказателства, знанието може ли да бъде изведено въз основа на поредица от установени доказателствени факти /индиции/, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличие на знание за увреждане на кредитора?”
Настоящият съдебен състав намира, че по така поставения въпрос, не следва да се допуска касационно обжалване, първо защото същия доколкото е свързан с доказване на релевантни за спора факти и за преценка на ангажираните доказателства, не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост и второ, тъй като съдебната практика вече е дала положителен отговор на поставения въпрос, по отношение на него не е налице и посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно т.4 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС за да е от значение за точното прилагане на закона разглеждането на поставения въпрос следва да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая тези предпоставки не са налице, защото по поставеният от касатора въпрос е налице трайно установена съдебна практика, която въззивният съд е цитирал в постановения от него въззивен акт и е съобразил. Съгласно чл.135 ЗЗД когато увреждащото действие е възмездно, лицето с което длъжникът е договарял трябва също да е знаело за увреждането. В производството – знанието, като предпоставка за уважаване на иска, подлежи на установяване от ищеца. В цитираните от съда решения по гр.д.№ 1778/2013г.на ІІІ г.о., по гр.д. № 4578/2015г. на ІV г.о. е посочено, че доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право, което предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно. Главното доказване трябва винаги да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. То се осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива факти от живота, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил и в случая изводът на въззивният съд е, че случаят е такъв. С жалбата си, касаторът изразява несъгласие с правните изводи на съда, но в настоящето производство по допустимост, съставът на проверява правилността на решаващите изводи на съда. Посоченото от касатора основание „очевидна неправилност” не води до различен извод. Доколкото се касае до основание за допустимост, „очевидната неправилност” предпоставя порок, установим пряко и единствено от съдържанието на въззивния акт, без анализ на предприетите процесуални действия от съда и страните, без коментар на защитата им и без обсъждане на събраните доказателства и тяхното съдържание, и в случая такъв порок не се констатира. Преценката на косвените доказателства и дали те в своята съвкупност са достатъчни за установяването на главния доказателствен факт, в случая – знанието за увреждане, практиката приема, че съдът следва да извършва, както е направено в случая, по свое вътрешно убеждение, предвид конкретиката на отделния случай, съгласно чл.12 и чл.235 ГПК.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1444 от 11.05.2018г. по в.гр.д. № 6650 по описа за 2017г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.