О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
С.,12.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. дело № 701/2015 година
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК във вр. с чл. 74 ТЗ.
Образувано е по частна касационна жалба на П. А. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. А., срещу определение № 1608 от 02.07.2014г., постановено по ч.гр.д. № 2164/2014г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено определение от 11.03.2014г. по т.д. № 670/2012г. на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено по предявения иск с правно основание чл. 74 ТЗ.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, поради което касаторът моли то да бъде отменено. На осн. чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК във вр. с чл. 278, ал.4 ГПК към частната касационна жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Според частния жалбоподател въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Третите лица помагачи- Г. И. Д. и К. Т. К. оспорват допустимостта на касационното обжалване в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат, въззивния съд е приел, че към момента на приемане на атакуваното решение на общото събрание от 23.01.2012 г. на [фирма] ищецът П. М. е изгубил качеството си на съдружник, тъй като на предходно проведено не на 18.11.2011 г. общо събрание вече е бил изключен и на това основание членственото му правоотношение е било прекратено. С оглед на тези данни е направен извод, че същият не е легитимиран да оспорва по реда на чл.74 ТЗ взетите на 23.01.2012 г. от ОС на дружеството решения и поради това производството по така предявения иск е недопустимо и същото правилно е било прекратено. Според Софийски апелативен съд решението от 18.11.2011г. за изключване на М. като съдружник в [фирма] е породило правните си последици вътре в корпоративната общност още с приемането му, поради което касаторът в настоящото производство, не може да оспорва последващи решения на дружеството. При евентуална отмяна на атакуваните от него решения на ОС на дружеството от 18.11.2011 г. последиците на съдебното решение, имащо конститутивно действие /възстановяване на членственото правоотношение на ищеца/ ще настъпят занапред, до който момент последният не е процесуално легитимиран да атакува решенията на ОС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, приема следното:
С представеното изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят общо е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложението съдържа несъгласие на частния жалбоподател с прекратяването на производството по иска с правно основание чл. 74 ТЗ, по съображения, че изключването му е резултат от противоправното поведение на част от съдружниците. Посочил е, че липсата на предвидена от законодателя възможност за обжалване на решенията на общото събрание за изключване на съдружник от О. като най-крайна мярка, прилагана срещу гарантираните от закона права на съдружника в по-дълъг срок от предвидения в чл. 74 ТЗ, както и липсата на друг предвиден механизъм за защита срещу привидно проведени общи събрания на съдружници, на които са взети тези решения, прави засегнатите в жалбата и изложението въпроси особено важни за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според жалбоподателя намирането на решение по този въпрос чрез правилното тълкуване и прилагане на нормата на чл. 74 ТЗ, ще гарантира защитата на правата на съдружниците, които очевидно са застрашени поради възможността да бъде приложена описаната схема за заобикаляне на закона чрез незаконосъобразно свикване и провеждане на събрание от съдружниците.
Касаторът не обосновава доводи за приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело /т.1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да извежда служебно правния въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага обосноваване от страна на жалбоподателя, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване на съдебната практика или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите- т.4 от ТР № 1/2002 на ОСГТК на ВКС. Тъй като съдът е приложил преклузията на срока за предявяване на иска по чл. 74, ал.1 ТЗ, следва да се отбележи, че по въпроса за характера на срока и за срока, в който може да се предяви конститутивния иск, има задължителна за съдилищата съдебна практика , вкл. ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС. Максималният срок, в който може да бъде предявен искът за отмяна на решението на ОС на съдружниците не е обвързан с узнаване на решението, предмет на отмяна, а започва да тече от деня на общото събрание. Трайно установена е съдебната практика, че срокът по чл.74, ал.2 ТЗ е преклузивен. Характерно за преклузивните срокове е, че за тях съдът следи служебно и изтичането им препятства развитието на образувания граждански процес. Разпоредбата на чл.74, ал.2 ТЗ не само е ясна, но и както се посочи по приложението й има съдебна практика. Следователно съобразно изложеното от частния жалбаподател по реда на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл. 280, ал.1 ГПК и определението на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д ЕЛ И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1608 от 02.07.2014г. по ч.гр.д. № 2164/2014г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: