О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр.София, 13.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4080 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Медицински университет – Пловдив, против решение № 787 от 19.06.2019 г., постановено по в.гр.д. № 900 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, седми въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 746 от 19.02.2019 г. по гр.д. № 7727 по описа за 2018 г. на Пловдивски районен съд, осми граждански състав, за отмяна на заповед № Р-663 от 11.04.2018 г., с която М. М. Б. е била дисциплинарно уволнена, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и Медицински университет – Пловдив е осъден да и заплати сумата от 5 838 лв., представляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за оставането й без работа за периода 11.04.2018 г. до 11.10.2018 г., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.
Касаторът твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК по следния въпрос:
Дали неспазването само на изрично записани трудови задължения може да бъде основание за налагане на дисциплинарно наказание, или работодателят разполага с автономна воля да прецени съответното действие или бездействие, което не е изрично упоменато в трудовия договор или длъжностната характеристика, като неизпълнение на трудовите задължения?
Ответницата по касационната жалба М. М. Б. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като я оспорва и по същество. Претендира за заплащане на 1 200 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
М. Б., която е заемала по силата на трудово правоотношение длъжността „медицински лаборант” в катедра „Микробиология и имунология“ на Медицински университет – Пловдив, е била дисциплинарно уволнена на основание чл. 187, т. 10 и чл. 190, ал.1, т. 7 от КТ заради това, че на 22.03.2017 г. не е изключила флуоресцентния микроскоп в катедрата след приключване на проведено обучение на студенти с него и не е прибрала папката с демонстрационните проби в хладилника и на тъмно, за да се използват същите проби за наблюдения и на другия ден. В уволнителната заповед се твърди, че изключването на микроскопа и прибирането на пробите се включват в задълженията на служителката като лаборант, а при поискване тя не е представила писмени обяснения.
В исковата си молба М. Б. е оспорила уволнението като незаконно. Заявила е, че никога не е работила с микроскопа и не е имала задължение да го изключва. Пробите били годни за следващите упражнения, а тя е дала обяснения веднага след като са били поискани. Посочила е, че дори да е извършила нарушение, то е незначително и не съответства на наказанието, а заповедта е тенденциозна и работодателят преследва систематично и целенасочено нейното уволнение, издавайки преди това заповеди за забележка и предупреждение за уволнение, които са били отменени от съда.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове за отмяна на уволнението, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата за работа. Този съд е приел, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.193, ал.2 от КТ да приеме писмените обяснения на работника и да събере и оцени представените доказателства. Счел е, че това нарушение е достатъчно основание за признаване на уволнението за незаконно.
Въззивният съд не е споделил решаващите изводи на първоинстанционния съд, но е достигнал до същия краен резултат, тъй като е приел, че уволнителната заповед е незаконосъобразна по същество. В тежест на работодателя е да установи, че служителят е извършил посоченото в заповедта нарушение, тъй като не е изпълнил свое трудово задължение. За да бъде санкционирано такова неизпълнение обаче, по делото следва да бъде установено, че служителят е имал съответно трудово задължение. По делото не е доказано задължение на ищцата да изключва флуоресцентния микроскоп, тъй като не е притежавала необходимата квалификация, нито е била обучавана относно правилата за неговата експлоатация. Подобно задължение не е било включено в длъжностната и характеристика или по друг надлежен ред, нито пък е било нормативно закрепено. Ищцата действително не е изпълнила задължението си да прибере демонстрационните проби в хладилника на 22.03.2017 г., но от това неизпълнение не са настъпили вредоносни последици, поради което наложеното наказание е несъразмерно на тежестта на нарушението.
От мотивите на въззивния съд е видно, че отговорът на поставения от касатора въпрос обуславя решаващите изводи на въззивния съд относно извършването на първото твърдяно нарушение – неизключване на микроскопа. Не е налице обаче касационно основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като нормите на чл. 187, т. 10 от КТ, чл. 190, ал.1, т. 7 от КТ са точни и ясни и по прилагането им е формирана задължителна съдебна практика, съгласно която обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя. Обемът на тези задължения произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение – това, което работникът/служителят се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина. Този обект на дисциплинарното нарушение се определя не от това какво работникът/служителят извършва, а от това какво той е бил длъжен да извърши съгласно сключения трудов договор, респективно съгласно отредените за съответната длъжност трудови функции. В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 576 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 700/2010 г. на IV ГО на ВКС и № 1533 от 28.12.1999 г. по гр. д. № 435/99 г. на III ГО на ВКС/бюлетин на ВКС, бр. 9-10/1999 г., стр. 26/. Нарушението на трудовата дисциплина, което работодателят свързва с негативния резултат, трябва да е доказано по несъмнен начин. Всеки пропуск в доказването ползва работника или служителя, защото такива са правилата на санкционните производства – дисциплинарно, административно или наказателно/решение № 1158 от 26.07.2004 г. по гр. д. № 2189/2002 г. на III ГО на ВКС/. Ето защо в случая работодателят е следвало безспорно да докаже, че ищцата е била задължена да се грижи за обслужването на микроскопа и за неговото изключване след края на занятията. След като касаторът не е провел такова пълно доказване, дисциплинарното наказание не е законосъобразно наложено. Следователно даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора въпрос съответства на практиката на ВКС, която е актуална и не се нуждае от коригиране.
Дори да се приеме тезата на касатора, че неизключването на микроскопа представлява дисциплинарно нарушение, изходът на спора не може да бъде променен, тъй като въззивният съд е посочил и друг аргумент за незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение-несъответствието на тежестта на нарушенията с наложеното наказание. Предишните две дисциплинарни наказания, наложени на ищцата-забележка и предупреждение за уволнение, са отменени от съда. При това положение и като се вземе предвид липсата на доказани вредоносни последици от описаните в уволнителната заповед деяния, наказанието не отговаря на тежестта на нарушенията и затова е незаконосъобразно.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд.
При този изход на спора касаторът дължи на ответницата по касационната жалба 1 200 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 787 от 19.06.2019 г., постановено по в.гр.д. № 900 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, седми въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА Медицински университет – Пловдив да заплати на М. М. Б.-[ЕГН], сумата от 1200/хиляда и двеста/ лв., представляваща разноски за касационно производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: