2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр. София, 14.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2399 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Дженерали Застраховане” АД срещу решение № 836 от 10.04.2018г. по гр.д. № 6478/2017г. на САС, ГО, 12 състав в частта, в която е потвърдено решение № 5210 от 11.07.2017г. по гр.д. № 5106/2015г. на СГС, І-3 състав в частта, в която касаторът е осъден да заплати на Т. Д. Г. мораторна лихва върху изплатената от касатора преди завеждане на делото сума 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, начислени за периода от 01.10.2011г. до 20.04.2012г., законна лихва върху главницата 70 000 лева, начислена за периода от 01.10.2011г. до 20.04.2012г. и законна лихва върху главницата 2 192 лева, начислена за периода от 01.10.2011г. до 20.02.2012г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД и трайната практика на ВКС вземането за лихви, в това число вземането за лихва при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, се погасява със специална тригодишна давност. Твърди, че своевременно е релевирал възражение за погасяване по давност на вземането за лихви, по което първоинстанционният съд не се е произнесъл и е направено оплакване за това във въззивната жалба. Сочи, че в противоречие със закона и съдебната практика въззивният съд е уважил оплакването му, свързано с възражението за изтекла погасителна давност, само по отношение на претендираната лихва върху извънсъдебно платената от касатора сума от 2192 лева – обезщетение за имуществени вреди, а по отношение на останалите претенции за лихва, независимо че е направено своевременно, възражението за погасителна давност не е уважено. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния материалноправен въпрос: „Какъв е приложимият давностен срок по отношение на претенцията за лихва за забава върху присъдено обезщетение за вреди при предявен иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента и въведено от застрахователя възражение за погасяване на акцесорната претенция по давност?”. Сочи решение № 95 от 26.06.2014г. по т.д. № 3060/2013г. на ВКС, решение № 96 от 18.07.2011г. по т.д. № 610/2010г. на ВКС, решение № 67 от 24.06.2011г. по т.д. № 323/2010г. на ВКС, решение № 72 от 30.04.2009г. по т.д. № 475/2008г. на ВКС. Касаторът поддържа още, че е налице и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ЗЗД – очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, тъй като противно на своите мотиви за погасяване по давност на лихвите за периода от 01.10.2011г. до 20.04.2012г., въззивният съд е уважил изцяло ищцовите претенции за мораторна лихва върху извънсъдебно платената сума от 40 000 лева и за законна лихва върху допълнително присъдените обезщетения за същия период.
Ответницата Т. Д. Г., представлявана от адв. И. В., оспорва касационната жалба. Излага съображения за правилност на изводите на въззивния съд за основателност на предявените искове.
Третите лица-помагачи В. Н. Т. и Д. Н. Т. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че са установени както пасивната материалноправна легитимация на ответника в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на М. В., така и деликтната отговорност на последния, който е признат за виновен с влязла в сила присъда за това, че в нарушение на правилата за движение по пътищата на 01.11.2011г. при управление на товарен автомобил е причинил смъртта на Н. Т. Ш. – наследодател на третите лица помагачи. Приел е още, че починалият Ш. /управлявал каруца по главен международен път/ също има вина за произшествието. Поради това е приел, че двамата носят солидарна отговорност спрямо ищцата, която е пострадала като пътник в управлявания от В. товарен автомобил, както и че съгласно постоянната практика на ВКС застрахователят по застраховка гражданска отговорност отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент.
Въззивният съд, като е съобразил нанесените на ищцата травматични увреждания и вида и продължителността на проведеното лечение, както и наблюдаваните остатъчни явления, е приел, че справедливият размер на дължимото на ищцата обезщетение възлиза на 110 000 лева, от които 40 000 лева за изплатени преди подаване на исковата молба. Поради това е споделил извода на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск за сумата 70 000 лева.
Въззивният съд е счел за неоснователни оплакването за забава на кредитора и за недължимост на част от разходите за лечение на ищцата. Поради това е приел, че след приспадане на възстановените преди завеждане на делото разходи, на ищцата следва да бъде присъдена разликата в размер на 2192 лева.
Въззивният съд е приел, че лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди се дължи не от датата на ПТП, а от датата, на която са извършени разходите. Приел е още, че лихвите върху направените преди 20.04.2012г. разходи /три години преди подаване на исковата молба/ са погасени по давност за периода от 01.10.2011г. до 20.04.2012г.. Посочил е, че правопогасяващото възражение е заявено от ответника своевременно и в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдено от първоинстанционния съд. Достигнал е до извод, че за периода от 20.04.2012г. до 05.12.2014г. искът по чл.86 ЗЗД за тези разходи не е погасен по давност, а за останалите разходвани суми /тези след 20.04.2012г./ обезщетението за забавено плащане се дължи от датата, на която са направени, до 05.12.2014г. и то не е погасено по давност. С оглед на тези изводи въззивният съд е определил по реда на чл.162 ГПК, че ответникът дължи мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер общо на 1051,57 лева и на ищцата следва да бъде присъдена половината от тази сума или 525,80 лева, тъй като тя претендира обезщетение в размер на законната лихва единствено върху изплатената част от обезщетението за имуществени вреди, която е половината от направените разходи.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е обусловил решаващия извод на въззивния съд. По този въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със сочената практика на ВКС, тъй като е приел, че законната лихва върху дължимото обезщетение се погасява с изтичане на тригодишна погасителна давност.
По отношение на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав счита, че за да е осъществена предвидената в посочената правна норма квалифицирана форма на неправилност на въззивното решение, е необходимо въззивният съдебен акт да е постановен в явно нарушение на закона, или да бъде приет извън закона, или да е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. В конкретния случай предпоставката на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице поради вероятността въззивното решение в посочената част да е очевидно неправилно с оглед крайния извод за основателност на предявените искове за законна лихва за периода от 01.10.2011г. до 20.04.2012г. върху обезщетението за неимуществени вреди и неизплатената част от обезщетението за имуществени вреди въпреки изложените мотиви за погасяване поради изтекла тригодишна давност на претенцията за законна лихва за същия период върху заплатеното преди завеждане на делото обезщетение за имуществени вреди.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 128,98 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 836 от 10.04.2018г. по гр.д. № 6478/2017г. на САС, ГО, 12 състав в частта, в която е потвърдено решение № 5210 от 11.07.2017г. по гр.д. № 5106/2015г. на СГС, І-3 състав в частта, в която касаторът „Дженерали Застраховане” АД е осъден да заплати на Т. Д. Г. мораторна лихва върху изплатената от касатора преди завеждане на делото сума 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, начислени за периода от 01.10.2011г. до 20.04.2012г., законна лихва върху главницата 70 000 лева, начислена за периода от 01.10.2011г. до 20.04.2012г. и законна лихва върху главницата 2 192 лева, начислена за периода от 01.10.2011г. до 20.02.2012г.
УКАЗВА на „Дженерали Застраховане” АД в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 128,98 лева и да представи вносен документ.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: