3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр. София, 15.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 875 по описа за 2012г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Г. М. срещу решение № 261 от 11.06.2012г. по гр. дело № 76/2012г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът А. Д. В. от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Ц. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, и претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което след частична отмяна на решение № 132 от 17.08.2011г. по гр. дело № 379/2009г. на Сливнишки районен съд, са отхвърлени предявените от [фирма] срещу А. Д. В. от [населено място] искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД за признаване за установено съществуване на вземане за незаплатена цена за доставка на чакъл, отсевки и разноски по превозването им за периода м. март – м. май 2005г. в размер на 2 927,20 лв. и за лихва за забава на плащането на първото вземане в размер 1 253,91 лв. на основание сключен договор за търговска продажба, потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени частично предявените искове за разликата до пълния предявен размер и ищецът е осъден да заплати на ответника направените разноски за двете съдебни производства в размер 1 391,25 лв. Касае се за търговско дело, тъй като претендираните вземания произтичат от правоотношения, възникнали между страните по търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ – покупко-продажба на стоки, предявените искове са под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 23.07.2012г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат, но същият трябва да заплати направените от ответника разноски за настоящото производство в размер 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Г. М. срещу решение № 261 от 11.06.2012г. по гр. дело № 76/2012г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на А. Д. В. от [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.