Определение №291 от 18.9.2014 по ч.пр. дело №4049/4049 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр. София, 18.09.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, III гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.09. две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Златка Русева ч. гр. дело № 4049 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 138159 от 04.12.2013 г. на К. Т. Д. и К. Г. Д., и двамата от [населено място], срещу определение № 18598 от 01.10.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 11145/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ВО, I. състав,в частта с която е оставена без разглеждане частна им жалба срещу разпореждане от 04.02.2013г. по гр. д. № 2232/2013 г. на Софийски районен съд, 113-ти състав и в частта с която е потвърдено разпореждането, в частта за разноските. Жалбоподателите считат обжалвания акт за неправилен, незаконосъобразен и немотивиран.
Ответникът по частната жалба не изразява становище по същата.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., констатира, следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок, но по същество същата е неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба на К. Д. и К. Д. срещу разпореждане от 04.02.2013г. по гр. д. № 2232/2013 г. на Софийски районен съд, 113-ти състав, с което е уважено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу К. Д. и К. Д. на осн. чл. 413, ал. 1, пр. 1 ГПК.
Съгласно изричната разпоредба на чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за присъдените разноски.
С оглед оплакванията, съдържащи се в частната жалба на К. Д. и К. Д. до въззивния съд, следва да се приеме, че жалбоподателите обжалват заповедта за изпълнение на парично задължение, като поддържат, че не са били налице основанията по закон за издаване на заповедта за изпълнение, в която част поради недопустимост, съгласно чл. 413 ал. 1 пр. 1 ГПК, въззивният съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото.
Определението в тази част е правилно и законосъобразно. Частната жалба до въззивния съд, съдържа оплаквания относно издаването на заповедта за изпълнение на парично задължение, които съгласно чл. 413 ал. 1 ГПК не могат да бъдат разгледани, тъй като в създадената от ГПК процесуална уредба на заповедното производство не е предвиден инстанционен контрол над произнесения от първоинстанционния съд позитивен съдебен акт по чл.410 и сл. ГПК, т.е. в хипотезата на уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, освен в изрично посочената част на същия – за дължимите разноски, поради което обжалваният съдебен акт в тази част следва да бъде потвърден.
Относно частта от обжалвания съдебен акт, с която е потвърдено разпореждането от 04.02.2013г. на Софийски районен съд, досежно разноските, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното с частна жалба определение в тази част попада в хипотезата на т. 8 на тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, чието решение е обявено на 18.06.2014г. Съобразно приетото в посочената точка от цитираното тълкувателно решение въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, поради което същата се явява недопустима.
Поради задължителния характер на посочения тълкувателен акт, частната жалба срещу определение № 18598 от 01.10.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 11145/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ВО, I. състав, в частта, с която е потвърдено разпореждане от 04.02.2013 г. на Софийски районен съд, за разноските следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 18598 от 01.10.2013 г. постановено по ч. гр. д. № 11145/2013 г по описа на Софийски градски съд, ВО, I. състав, в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба на К. Т. Д. и К. Г. Д. срещу разпореждане от 04.02.2013г. по гр. д. № 2232/2013 г. на Софийски районен съд, 113-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба на К. Т. Д. и К. Г. Д., и двамата от [населено място], срещу определение № 18598 от 01.10.2013 г., на Софийски градски съд ВО, I. състав, постановено по ч. гр. д. № 11145/2013 г., в частта, с която е потвърдено разпореждане от 04.02.2013 г. на Софийски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта за оставяне без разглеждане, с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top