О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр. София, 19.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 3827 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от [фирма], [населено място], чрез адв. М. Р. частна жалба против определение № 9 от 8.01.2013 год. по гр. д. № 797/2012 год. на ВКС, І г. о., с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение от 2.05.2012 год. по гр. д. № 7262/2011 год. на Софийски градски съд, ІІ-а отделение. По подробно изложените доводи за неправилност на определението се иска неговата отмяна и вместо него се постанови друго, с което се допусне касационното обжалване на решението.
Подадената частна жалба е недопустима, тъй като обжалваното определение е постановено в производство по чл. 288 ГПК и е окончателно. То не подлежи на по-нататъшен съдебен контрол, тъй като не е от категорията на обжалваемите определения – тези по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на производството по делото с оглед специфичния му предмет – преценка за наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а не разглеждане на спора по същество, нито в закона е предвидена възможност за обжалването му с частна жалба.
Поради горното подадената частна жалба е недопустима и следва да се върне на жалбоподателя, а образуваното производство се прекрати.
Развитите от жалбоподателя доводи за правото на страната да обжалва въззивното решение пред касационната инстанция в рамките на предвиденото триинстанционно производство по разглеждане на исковото производство не могат да обосноват извод за обжалваемостта на определението по чл. 288 ГПК. Същото има за предмет произнасянето по въпроса дали са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, който предмет е извън произнасянето по правилността на съдебния акт, т. е. касае се за една специфична правораздавателна дейност, присъща само на касационният съд, но извън правомощията му на редовна, макар и факултативна съдебна инстанция. Естеството на този съдебен акт, с който не се дава конкретно разрешение на правния спор, поради което и не е преграждащ производството, обосновава и извода за неговата необжалваемост, каквато не е и предвидена в процесуалния закон.
В горния смисъл е и съдебната практика.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], [населено място], чрез адв. М. Р. частна жалба против определение № 9 от 8.01.2013 год. по гр. д. № 797/2012 год. на ВКС, І г. о., с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение от 2.05.2012 год. по гр. д. № 7262/2011 год. на Софийски градски съд, ІІ-а отделение и ВРЪЩА същата на жалбоподателя.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 3827/2013 год. на ВКС, Второ г. о.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя, на който да се изпрати препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: