О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр. София, 02.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Теодора Гроздева гр. дело № 566 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба вх. № 3466 от 06.06.2012 г., подадена от адв. Ц. К. в качеството й на процесуален представител на З. А. К. от [населено място] срещу решение от 02.05.2012 г., постановено по гр. д. № 130 по описа за 2012 г. на Окръжен съд [населено място], с което се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил отговор от адв. Г. К. – пълномощник на Н. Х. А. – лично и като законен представител на Е. А. М., Н. А. М. и Х. Х. М., в който се съдържа искане за присъждане на направените пред Върховния касационен съд разноски, съобразно представен списък.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела. В случай на обективно съединяване на искове, всеки от тях трябва да отговаря на посоченото от процесуалния закон изискване. С оглед момента на подаване на исковата молба и съобразно действащия процесуален ред, цената им се определя по правилата на чл. 69, ал. 1 ГПК. В съответствие с посочената норма и видно от приложеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка на процесния недвижим имот, размерът на цената на предявения ревандикационен иск е 3750,90 лева, а тази на исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД – 2500 лева, т.е всеки от тях е под законоустановения минимум, поради което не попада в приложното поле на касационно обжалване. Ето защо подадената жалба се явява процесуално недопустима и следва при условията на иззета компетентност да бъде оставена без разглеждане.
С оглед този изход на делото, съобразно нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК, съгласно която ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото и в съответствие с представените доказателства – договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 27.06.2012 г, от който е видно, че сумата от 300 лева е действително заплатена, претенцията на Н. Х. А. следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 3466 от 06.06.2012 г., подадена от адв. Ц. К. в качеството й на процесуален представител на З. А. К. от [населено място] срещу решение от 02.05.2012 г., постановено по гр. д. № 130 по описа за 2012 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА З. А. К. от [населено място] да заплати на Н. Х. А. сумата от 300 лева, представляваща разноски пред Върховния касационен съд.
Прекратява производството по гр.д. 566 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд.
О п р е д е л е н и е т о може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданска колегия на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: