2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр.София, 21.02.2011г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1546 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.07.2010г. по гр.д.№255 / 2010г., с което ОС Ямбол е уважил предявените от С. господинова искове срещу П. гимназия по лека промишленост, екология и химични технологии искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – П. гимназия по лека промишленост, екология и химични технологии, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален и материалноправен въпрос, които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 14.05.2010г. по гр.№398/2010г. на РС-Ямбол, е уважил предявените от С. Г. искове срещу П. гимназия по лека промишленост, екология и химични технологии искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е отменил като незаконно прекратяването на трудовото правоотношение със Заповед №137/02.12.2009г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, възстановил е ищцата на длъжност “учител” и е присъдил обезщетение в размер на 1860 лева. Прието е по делото, че при прекратяване на трудовото правоотношение не е спазена разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ, тъй като не е взето предварително съгласие на синдикалната организация, а такова изискване е предвидено в колективния трудов договор, поради което същото е незаконно.
В изложение, за да обоснове допустимост на касационното обжалване, жалбоподателят – работодател поддържа, че в решението съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за изхода на спора, а именно задължението на съда да извърши анализ на всички доказателства по делото и да изложи мотиви. Поддържа също така, че е даден отговор и на материално правния въпрос за точното приложение на разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ, при липса на синдикален орган в училището, като тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото .
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения за разглеждане процесуален въпрос, тъй като даденото разрешение от въззивния съд не влиза в противоречие със задължителната практика намерила израз в постановени по реда на чл.290 ГПК решения- от 01.06.2010г. по гр.д.№1299/2009г. и от 06.07.2010г. по гр.д.№І661/2009г. на ВКС, в които е прието, че въззивният съд при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Въззивният съд е формирал своите фактически и прави изводи при преценка на всички относими доказателства по делото.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК и по разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос за точното приложение на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 КТ, когато работника или служителя е член на синдикат, който няма структура в съответното предприятие. На този въпрос е даден отговор в задължителната практика на ВКС- решение постановено по реда на чл.290 ГПК от 24.06.2010г. по гр.д.№653/2010г., в което е прието, че защитата по чл.333, ал.4 КТ се дължи и на онези служители, които са индивидуални членове на синдикат, който няма структура при съответния работодател. В този смисъл е и даденото разрешение на въпроса от въззивния съд и не се налага ново тълкуване на правната норма, което да обуславя необходимостта от допускане на касационното обжалване по поставения въпрос.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 20.07.2010г. по гр.д.№255 / 2010г. на ОС Ямбол по жалба на П. гимназия по лека промишленост, екология и химични технологии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: