4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр.София, 21 март 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 597 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], представлявано от управителя В. П., чрез адв. Б.Ц., срещу въззивно решение от 17.11.2015г., постановено по възз.гр.д. № 258/2015г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение от 07.07.2015г. по гр.д.№591/2014г. на РС – Монтана. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу А. И. П. от [населено място] искове за обявяване нищожността на договор за продажба на застроен недвижим имот, обективиран в нотариален акт №80/13.11.2009г. по нот.д. №636/2009г., поради липса на съгласие на продавача и невъзможен предмет на сделката.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Представено е изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, в което допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроси, които обобщени се свеждат до следното: 1/Съществен елемент ли е от договора за продажба съгласието на страните за цената на вещта; валидна ли е сделката, ако уговорената в предварителния договор цена на вещта се различава от тази, посочена в окончателния договор; какво е значението на предварителния договор, ако страните са сключили окончателен; 2/Какви са процесуалните задължения на съда, съгласно чл.12 и чл.235 ал.2 ГПК, при обсъждането на доводите и възраженията на страните и при оценката и анализа на събраните по делото доказателства.
Ответникът по жалбата А. И. П., представляван от адв. В.Д., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете с правно основание по чл.26 ал.2 предл.1-во и чл.26 ал.2 предл. 2-ро ЗЗД – за обявяване нищожността на договора за продажба на застроен недвижим имот – са отхвърлени, въззивният съд е приел, че:
Основанието за нищожност – липса на съгласие, не е налице, тъй като продавачът по сделката [фирма] е изразил воля за разпореждане с имот, собственост на дружеството, чрез органния си представител – управителят, а липсата на решение на общото събрание на търговското дружество за отчуждаването на имота, съгласно чл.137 ал.1 т.7 ТЗ, не опорочава сделката. В тази връзка съдът се е позовал на задължителното тълкуване на нормата, дадено с ТР№3/2013г. на ОСГТК и на приетото по т.1 разрешение, че решение на ОС на О. по чл. 137 ал. 1 т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган (управител/управители).
По иска за нищожност на сделката, поради невъзможен предмет, съдът е посочил, че доводите на ищеца, са неотносими към фактическия състав на това основание за недействителност на договора. Изтъкнатите от страната факти, че към датата на сключване на предварителния договор /през 2007г./, дружеството – продавач все още не е било собственик /изцяло/ на обещаната за продажба недвижима вещ, съдът е счел за ирелевантни. Посочено е, че безспорно към датата на сключване на окончателния договор /през 2009г./ ищецът вече е бил собственик на целия имот /което е станало още през 2008г./, поради което сделката не е с „невъзможен предмет”. Отделно, съдът е изложил мотиви, че дори и продавачът да не е бил собственик на вещта към момента на изповядване на сделката по нотариален ред, то продажбата и на това основание не е недействителна, защото поначало разпореждането с чужда недвижима вещ е действителна сделка, която обаче не поражда вещно-прехвърлителния си ефект между договарящите и поради това е непротивопоставима на действителния собственик на вещта.
При тези решаващи мотиви на въззивната инстанция, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата.
Допускането на касационното обжалване е обвързано с предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. За да се допусне обжалването, въззивното решение трябва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изхода на делото /чл.280 ал. 1 ГПК/ и е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВС и ВКС /чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК/, решаван е противоречиво от съдилищата /чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК/, или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК/. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
В случая, касаторът е изпълнил задължението си за представяне на изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, но в него не се съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос с характеристиките по чл. 280 ал.1 ГПК.
В пределите на правораздавателната си компетентност въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните, анализирал е събраните в хода на делото доказателства и е направил свои собствени фактически констатации и правни изводи. Произнасянето му е в рамките на спора, очертан от основанието и предмета на търсената защита и в границите на проверката по чл.269 ГПК. Въпросите на касатора, свързани с уговорките между страните по повод сключения предварителен договор за продажба на имота, не са били въведени своевременно като предмет на делото и поради това съдът не е дължал произнасяне по тях. Извън това, със сключването на окончателния договор, действието на предварителното съглашение е прекратено, поради което въпросите, касаещи неговото валидно възникване и изпълнение са ирелевантни за отношенията между страните, които са уредени с окончателната сделка. Безспорно, постигането на съгласие между договарящите за цената на предмета на продажбата, е съществен елемент от сделката, но в случая липсата на такова съгласие, или уговарянето и плащането на различна от посочената в нотариалния акт продажна цена, не е установено по делото.
Предвид всичко изложено, не са налице основания за допускане на касационния контрол на атакуваното въззивно решение по подадената от [фирма] касационна жалба.
При този изход на делото, касаторът дължи на ответната страна разноските за касационното производство, които възлизат на сумата 500 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.12.2015г. Пълномощното за адв. В. Д. с дата 15.10.2015г. касае разходи за процесуално представителство и защита на А. П. пред въззивната инстанция, а пълномощното с дата от 28.01.2016г. не съдържа данни за уговорено и платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.11.2015г., постановено по възз.гр.д. № 258/2015г. на Окръжен съд – Монтана.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], ет.1 ап.1, представлявано от управителя В. П., на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на А. И. П. от [населено място], [улица] ап.8, направените по делото разноски за тази инстанция в размер на сумата 500 /петстотин/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.