2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 291
София, 22.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 949/2012 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], обл.Пловдивска срещу определение № 1088 от 09.07.2012г. по ч.т.д. № 835/2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 802 от 25.04.2012 г. по т. д. 3/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. С това определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. чл. 127, т. 4 и 5 ГПК, поради неотстраняване нередовността на подадената от частния жалбоподател искова молба – излагане на обстоятелства относно какви дейности по твърдяния договор за изработка са му възложени от [община], в какъв срок са извършени, падежа на задължението на общината, проведена ли е била процедура за избор на изпълнител и как се формира исковата сума.
Частният жалбоподател поддържа, че след като е представил доказателствата, с които е разполагал в подкрепа на изложените в исковата молба обстоятелства и е изпълнил е указанията за внасяне на държавна такса, не са били налице пречки да се развие производството по двустранна размяна на книжата, за да се охранят интересите му.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за достъп до касация се сочи, че процесуалноправният въпрос за редовността на исковата молба е решен в противоречие с практиката на ВКС, тъй като след като продължил срока за отстраняване на недостатъците й, съдът е постановил определението си преди неговото изтичане. Като втори процесуалноправен въпрос поддържа този за допустимостта да се установява облигационна връзка с индикиращи нейното съществуване писмени документи за обстоятелствата около нуждата, от която тя е породена.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол. Съгласно препращащата норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, предпоставките за достъп до касация са приложими и при обжалване на определенията, подлежащи на касационно обжалване. Поставеният от касатора въпрос за допустимостта да се установява облигационна връзка с индикиращи съществуването й писмени документи няма отношение към редовността на исковата молба, преценявана с обжалваното определение. Решаващ за потвърждаване на съдебния акт за нейното връщане е бил въпросът за обема и естеството на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК като общо изискване при предявяване на иск и процедурата по служебното изискване те да се съблюдават, но въпрос в тази насока не е поставен. Липсата на такъв въпрос, обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1088 от 09.07.2012г. по ч.т.д. № 835/2012г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: