О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София, 22.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 247/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Х. Г. в качеството му на управител на фирма “ Г. про” ЕААД – гр. П. срещу определение № 17 от 16.01.2009г. по ч. гр.д.13/09г. на Л. окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против разпореждане от 10.11.2008г. за връщане на жалбата му вх. № 198/ 10.10.12008г. като просрочена.
Ответникът по частната касационна жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В представената касационна жалба, с оглед изпълнение указанията, дадени с разпореждане от 02.02.2009г. на председател на Л. окръжен съд, страната е поддържала, че обжалваното определение, е “ неправилно и неоснователно” като са развити подробни съображения свързани с твърдението, проследена е историята на правния спор, отправено е искане на основание “ чл.303, ал.1, т.1,2 и 5 ГПК за отмяна и обезсилване на издадения изпълнителен лист от ЛРС на 23.06.2004г.” В частта на жалбата, озаглавена “изложение на касационните основания” са развити оплаквания, свързани с искането на страната за отмяна и обезсилване на цитирания изпълнителен лист, основани на нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила от страна на взискателя- А. Х. Жалбата съдържа още и посочено като заглавие “ основания за нарушение на съдопроизводствените правила и практики” след което подробно е проследено развитието на процесуалния спор. Други доводи по допускане до разглеждане на частната жалба не са сочени.
С обжалваното определение въззивният съд е извършил преценка за правилно процедиране на първостепенния съд, който с разпореждане от 10.11.2008г. е върнал подадената по реда на чл.250 ГПК / отм./частна жалба , поради просрочието й, като е приел, че призовката за доброволно изпълнение е получена от жалбоподателя на 08.09.2004г./ факт който не е оспорен от страната/, а жалбата е подадена на 04.11.2008г. т.е след преклузивния срок по чл.250, ал.1 ГПК / отм./.
При тези фактически данни се налага извод за това, че жалбоподателят не е посочил основанието за приложно поле на частно касационно обжалване, като не е определил кой е съществения процесуалноправен или материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт, при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Основанието по цитираната норма,след формулиране на този въпрос, следва винаги да бъде посочено конкретно и съответно да може от изложението да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста. Дефинитивно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква съществения материалноправен или процесуален въпрос да е относим към конкретните правни изводи на решаващия съд, обусловили обжалвания правен резултат. При валидно формулиране на такъв въпрос, следва да се има предвид и това, че той е само един от елементите на фактическия състав, определящ наличие на основание по чл.280, ал.1 ГПК и с него не се изчерпва проверката по чл.288 ГПК, тъй като страната следва да обвърже този въпрос с една от лимитивно изброените в т.1-3 на текста хипотези, при която поддържа, че той е разрешен и да установи предпоставките й. Доводи в тази насока не са развити. Не съставляват изложение по чл.280, ал.1 ГПК оплакванията за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт, които са свързани с разглеждането на повдигнатия процесуален спор, но не и с основанията за допускането му до разглеждане.
Следователно, с подадената частна касационна жалба, не се обосновава наличие на приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационно обжалване на атакуваното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17 от 16.01.2009г. по ч. гр.д.13/09г. на Л. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: