О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр.София, 25.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1243/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на И. С. Л. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 247 от 16.11.2012 г. по гр.д.№ 433/ 2012 г., с което, след като е отменено решение на Районен съд Котел по гр.д.№ 506/ 2011 г., родителските права за отглеждане и възпитаване на малолетното дете В. И. Л. са предоставени на майка й Н. М. А., постановено е детето да живее при майката в [населено място], а на бащата И. С. Л. е определен режим на лични контакти и същият е осъден да заплаща по 72,50 лв месечна издръжка на детето.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига правните въпроси може ли препятстването от срана на единия родител на контактите между детето и другия родител да има значение за преценката на възпитателските качества на първия; може ли съдът да направи извод за липса на такива качества въз основа на лично изслушване на родителя, ако в социалния доклад е направен противоположен извод; може ли да се приеме, че има възпитателски качества майка, която е изоставила детето си на възраст 1 година и не е полагала грижи за него; може ли съдът да присъди издръжка в размер, по-голям от посочения от страните. Счита, че по тези въпроси въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС и при условията на противоречива съдебна практика на окръжни съдилища и на това основание моли то да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната страна Н. М. А. оспорва жалбата с доводи по същество, без да взема изрично становище по основанията за допускане на касационно обжалване.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението се явява неоснователно.
За да предостави упражняването на родителските права на майката, въззивният съд е извел, че бащата няма достатъчно възпитателски качества. Мотивирал е този си извод с преките впечатления, които е добил при изслушването на родителите в съдебно заседание, при което бащата не е посочил никакви конкретни факти от ежедневието на детето, как прекарват времето си заедно и какво обичат да правят. Посочил е, че в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че бащата е препятствал контактите между детето и майката. Последната е била принудена да напусне семейното жилище, отвеждайки по-малкото дете със себе си, но да вземе по-голямото дете (В.) не й било разрешено. Като е съобразил пола и възрастта на детето, битовите условия, които всеки от родителите може да осигури и обстоятелството, че по-малкото дете се отглежда от майката в нейното местожителство, съдът е приел, че е в интерес на детето В. да живее при вайка си и е предоставил на нея упражняването родителските права.
При тези съображения на въззивния съд материалноправният въпрос може ли да се приеме, че има възпитателски качества майка, която е изоставила детето си на възраст 1 година и не е полагала грижи за него, не обуславя въззивното решение. Съдът не е приел, че майката е изоставила детето, а е приел, че й е било попречено да го вземе със себе си, когато е напуснала семейното жилище. Фактическите констатации на въззивния съд в производството по чл.288 ГПК не подлежат на проверка, а щом съдът не е приел от фактическа страна, че майката е изоставила детето, без значение се явява правният въпрос сочи ли това обстоятелство на липса на родителски качества.
Останалите въпроси обуславят постановеното решение, но нито има данни да се решават противоречиво от съдилищата, нито са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Представените решения на окръжни съдилища подлежат на обжалване и няма данни дали са влезли в сила. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, наличието на противоречива съдебна практика, включително фактът на влизане на решенията, в които тази практика е обективирана, в сила, е за касатора. В случая такива доказателства не са представени. Не се сочат и актове на ВКС в подкрепа на твърденията на касатора, че въпросите са разрешени в противоречие със задължителна съдебна практика. Напротив, в съответствие с установената практика съдът е приел, че родител, който настройва детето срещу другия родител, няма необходимите морални качества да възпитава детето. Също в съответствие с практиката съдът е приел, че становището на социалните служби, изготвяно на основание чл.127 ал.2 вр. чл.56 ал.6 СК, не е доказателство и че направените в него констатации и препоръки не са задължителни за съда. Съдът може да приеме, че бащата няма необходимите качества, макар в доклада да е обективирана противоположна преценка.
Що се касае до присъдената издръжка, в тази част касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато по какъвто и да е правен въпрос, тъй като искът е оценяем и съгласно чл.69 ал.1 т.7 ГПК цената му е под прага, визиран в разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 247 от 16.11.2012 г. по гр.д.№ 433/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: