О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София, 26.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.04.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №5018/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 1964/10.02.2016г.,подадена от Ц. С. Б.,против решение №2591/29.12.2015г. на Софийски апелативен съд,гражданско отделение,първи граждански състав,постановено по гр.д.№3053/2015г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №2343/08.04.2015г. по гр.д.№14624/2012г. на Софийски градски съд,І-14 състав,в обжалваната му част,с която е признато за установено по отношение на Ц. С. Б. и С. С. Л.,че М. Л. Г.,Я. Л. С.,Р. И. Д. и С. И. Д.,не са собственици на недвижим имот,представляващ дворно място в землището на кв.Б.-София,местн.”К.”,с площ 802 кв.м,представляващо УПИ ХV-244 в кв.21 по плана на в.з.”Б.” при описани граници,индивидуализиращ се като имот с идентификатор 68134.1943.101 по кадастралната карта на в.з.”Б.” и прекратява производството по делото.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдпоризводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба М. Л. Г.,Р. И. Д.,Я. Л. С. и С. И. Д.,чрез пълномощника си адвокат И. Г.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество- жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение,като претендират разноски за настоящото производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с първоначалната си искова молба ищците са твърдели,че се легитимират като собственици на недвижим и имот-ливада в землището на [населено място],местн.К.,с площ 3 590 кв.м по наследствено правоприемство от С. С. М.-поч.1964г.,за който имот първият регулационен план от 1958г. на в.з.”К.-Б.” е отредил три парцела ХІV,VІІ и ХV,като с решение №6806/13.09.2011г. на ОСЗГ”О. купел” им било възстановено правото на собственост върху 802 кв.м,представляваща част от имот пл.№244,за който е отреден парцел ХV-244в кв.21 по плана на в.з.Б.,който по одобрената КК със Заповед от 2.12.2010г. се е индивидуализирал като поземлен имот с идентификатор 68134.1943.101,като обосновават правен интерес от водене на отрицателни установителни искове с отказа на С. да отстрани непълноти и грешки в кадастъра,поради това че за собственик на същия имот е вписано друго лице-наследодателя на ответниците,и в допълнитлна уточняваща молба твърдят,че не твърдят право на собственост върху спорния имот,а правото му на възстановяване в реални граници,чрез попълване на КК и снабдяване със скица по член 18ж,ал.1 ЗСПЗЗ,представляваща заключителен етап на административната процедура,когато е възникнал спор за материално право с ответниците по смисъла на чл.53,ал.2 ЗКИР.Съдът е приел, с оглед на изложените обстоятелства,на които се основават отрицателните установителни искове,доколкото се касае за спор за материално право по чл.53,ал.2 ЗКИР,че са недопусими,като се е позовал на приетото със задължителната практика на ВКС-решение по чл.290 ГПК- решение по гр.д.№53/2013г.,ІІго,ВКС,решение по гр.д.№494/2010г.,Іго,според която наличието на грешка в кадастралната карта следва да се докаже чрез положителен установителен иск за право на собственост върху спорната площ,защото това е основанието да се заснеме имота като собственост на ищците.Съдът е посочил,че липсва интерес от отрицателни установителни искове,тъй като с положителен изход от последните ищците биха постигнали само ефект на отричане правата на ответниците върху процесния имот,но не и установяване на собствени права върху имота към момента на одобряване на кадастралната карта,към който момент принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищците е основание да бъде заснета като част от техния имот.По отношение доводите на първоинстанционния съд по въпроса за допустимостта на отрицателните установителни искове за собственост,обосновани в т.1 на ТР №8/27.11.2013г. по т.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС,съдът е приел за неправилни,тъй като предвиденото в тази задължителна съдебна практика се отнася до принципна възможност за предявяване на отрицателни установителни искове за собственост,при наличие на установени предпоставки,доказващи правен интерес,каквито хипотези не са налице в настоящия случай.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
В точка първо римско от изложението се твърди/цитирам/:
„Въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.”след което се цитира съдържанието на приетото с ТР №8/2013г. на ОСГТК на ВКС по отношение хипотезите,в които е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск,и след като при постановяване на въззивното решение,според касатора,съдът не се е съобразил с тази задължителна съдебна практика,е налице основание допускане на касационно обжалване на последното.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,в изложението си по член 284,ал.3 ГПК,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от съдържанието на изложението и цитираното по-горе,прието с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,в тази част от изложението липсва формулиран правен въпрос по смисъла на посоченото тълкувателно решение на ВКС.Напротив,освен цитираното съдържание на тълкувателното решение,в него се навеждат изключително касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценка за правилност или не на въззивното решение ще бъде направена едва след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
В точка второ римско,касаторът заявява/цитирам/:
„По член 280,ал.1,точка 3 от ГПК.
Налице е произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос,който се свежда до следното:от кой момент следва да се счита,че административното производство по възстановяването на собствеността върху земеделски земи,включени в урбанизирана територия след образуване на ТКЗС по реда на чл.10,ал.7 от ЗСПЗЗ е приключило и постановеното решение на ОСЗ има конститутивно действие и в частност при какви условия и кога се издава скицата по член 18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ.Установена практика по този въпрос няма.”
С оглед приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,така формулираният правен въпрос е изцяло неотносим към тях.Такъв въпрос,освен че не е разрешаван от въззивния съд с постановеното решение,последният не е обусловил правните изводи на съда по делото.Поради това,липсата на правен въпрос,респективно посочването на неотносим такъв,е основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На ответниците по касационната жалба М. Л. Г.,Р. И. Д.,Я. Л. С. и С. И. Д.,не следва да се присъждат поисканите с писмения отговор на жалбата разноски за настоящото производств,защото липсват доказателства,че такива реално са сторени.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2591/29.12.2015г. на Софийски апелативен съд,гражданско отделение,първи граждански състав,постановено по гр.д.№3053/2015г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: