О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София 27.02.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 6840/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Г. Г., приподписана от адвокат К. Р., срещу въззивно решение №3449 от 14.05.2013 г. по гр. дело №3470/2013 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 03.12.2012 г. по гр. дело №4024/2011 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу М. на п., ** „И. на н.” искове по чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация. Според въззивния съд ищецът иска да бъде установен фактът, че липсата на пряк достъп до самостоятелно изкуствено осветление в килията му в затвора в [населено място] представлява пряка дискриминация, основана на признака лично състояние; да бъде осъден ответникът да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и да му бъде присъдено обезщетение от 20 000 лв. за неимуществени вреди в периода 03.03.2010 г. – 26.01.2011 г. С обжалваното решение е прието, че Законът за защита от дискриминация забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признаците по чл. 4, ал. 1. Според чл. 4, ал. 2 пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на тези признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. От значение за установяване на дискриминация е наличието на обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр форми на по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. В случая не е налице твърдяното от ищеца нарушение на забраните по чл. 4 ЗЗДискр. Описаното в исковата молба нарушение принципно не представлява дискриминация. Наличието на “сравними сходни обстоятелства” следва да се преценява спрямо конкретното лично положение на ищеца, т.е. лицата, с които той се сравнява, следва да бъдат в идентично положение. В подобно идентично или сходно положение с ищеца не са лицата, които изтърпяват наказание “лишаване от свобода” в същия или друг затвор в страната, нито лицата, изтърпяващи “доживотен затвор” в друг затвор. Ищецът не може да бъде сравняван с изтърпяващите срочното наказание “лишаване от свобода”, тъй като той изтърпява друг вид наказание – една от формите на “доживотен затвор”, което наказание съгласно чл. 197, ал. 1 ЗИНЗС се изпълнява в отделни затвори или в обособени зони към други затвори, в които по принцип осъдените следва да стоят в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана /чл. 71, ал. 3 ЗИНЗС/, т.е. законодателят е предвидил различни условия, при които се изтърпява това наказание в сравнение с условията, при които се изтърпява наказанието лишаване от свобода за определен срок. Същевременно, не е налице сходство в положението и между ищеца и изтърпяващите наказания /вкл. и доживотен затвор/ в другите затвори на страната. Всеки затвор осигурява различни условия за живот на осъдените, които разлики са обективно обусловени от редица обстоятелства – различното местоположение в страната, обуславящо и разлика в климатичните условия, различната архитектура на сградите, строени в различни периоди, предопределяща и разлика в пространственото разпределение на помещенията в тях, различният брой обитатели на затворите и т.н., като всичко това обуславя значителни разлики в битовите условия в отделните затвори. Ето защо не може да се приеме, че изтърпяващите наказание в даден затвор лица се намират при “сравними сходни обстоятелства” с изтърпяващите наказание в друг затвор. Следователно, в подобни “сравними сходни обстоятелства” ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание /доживотен затвор/ в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо него пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. По делото е безспорно, че такава разлика в третирането спрямо тези лица по отношение на въпросното осветление не е налице. Идентичността в условията на третиране на тези лица изключва както пряката, така и непряката дискриминация спрямо ищеца по смисъла на ЗЗДискр Не е налице и втората предпоставка за наличието на дискриминация, а именно – различното третиране да е основано на признак, посочен в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр и по-специално – на лично или обществено положение. Според решение № 244/14.08.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, ІV г.о. по-неблагоприятното третиране на лишените от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си, респ. какъв е режимът на изтърпяване на наложеното наказание, не представлява дискриминация по признаците “лично или обществено положение”.
Ответникът по касационната жалба М. на п., ** „И. на н.”, [населено място], не е заявил становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това дали има дискриминация по признака лично положение когато всички лица с това положение са подложени на по-неблагоприятно третиране и кои лишени от свобода са в сходно фактическо положение, за да се приеме, че са третирани по-неблагоприятно. Според касатора тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е решение №948 от 18.12.2009 г. по гр. дело №3097/2008 г. на ВКС, I г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №3449 от 14.05.2013 г. по гр. дело №3470/2013 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение, но са решени в съответствие със задължителната съдебна практика, посочена от въззивния съд. Според решение № 244/14.08.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, ІV г.о. по-неблагоприятното третиране на лишените от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си, респ. какъв е режимът на изтърпяване на наложеното наказание, не представлява дискриминация по признаците “лично или обществено положение”.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №3449 от 14.05.2013 г. по гр. дело №3470/2013 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.