– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 291
гр. София 27.03.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 06.12.2017 (шести декември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2942 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 65 519/10.05.2017 година, подадена от С. И. С., срещу решение № 1970/27.03.2017 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ Д състав, постановено по гр. д. № 12 756/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е отменил първоинстанционното решение № 13 854/31.08.2016 година на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 123-ти състав, постановено по гр. д. № 51 079/2015 година, като е постановил ново, с което са отхвърлени предявените от С. И. С. срещу А. „М.“ [населено място] по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищеца от длъжността „главен специалист“ в отдел „Мобилни митнически групи“, при Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“, извършено със заповед № 1286/17.08.2015 година на Директора на А. „М.“ [населено място], на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, и за отмяната му като такова, като ищеца бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а А. „М.“ [населено място] бъде осъдена да му заплати сумата от 6326.31 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 17.08.2015 година до 17.02.2016 година.
В подадената от С. И. С. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него срещу А. „М.“ [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба А. „М.“ [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 94 302/13.07.2017 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 1970/27.03.2017 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ Д състав, постановено по гр. д. № 12 756/2016 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
С. И. С. е бил уведомен за обжалваното решение на 19.04.2017 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 65 519/10.05.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
От фактическа страна съставът на Софийски градски съд е приел за установено, че С. И. С. е бил в трудовоправни отношения с А. „М.“ [населено място], където е заемал длъжността „главен специалист“ в отдел „Мобилни митнически групи“, при Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“. Със заповед № 1286/17.08.2015 година на Директора на А. „М.“ [населено място], трудовото правоотношение на С. И. С. е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ и заповед № ЗАМ-383/32-75745/29.04.2015 година за определяне структурата на Ц., утвърдено длъжностно разписание в сила от 29.04.2015 година, като заповедна е била връчена на С. на 17.08.2015 година.
Със заповед № ЗАМ-416/32-79935/05.05.2015 година Директорът на А. „М.“ [населено място] бил утвърдил процедура за съкращаване на персонала, назначен по КТ в дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ на Ц., при А. „М.“ [населено място]. В утвърдената процедура било предвидено, че при оценка на квалификацията и нивото на изпълнение на възложената работа на служителите, по отношение на които се извършва подбора, трябвало да се взимат предвид следните показатели: 1.) Професионалната квалификация, включваща образованието, знанията, уменията съобразно изискванията за съответната длъжност, като се вземат предвид: образователна степен (притежавана образователно-квалификационна степен независимо от професионалната област); допълнителна квалификация, свързана с дейността на митническата администрация, доказана с диплом, сертификат или друг официален документ, второ висше образование; следдипломни квалификации с продължителност над шест месеца, свързани с изпълняваната работа; успешно преминати курсове, школи, семинари; владеене на повече от един чужд език; общ трудов стаж-целия професионален опит на служителя; професионален опит в системата на митническата администрация, като не се зачита времето, през което служителят е ползвал законоустановен отпуск с продължителност повече от шест месеца без прекъсване и 2.) Ниво на изпълнение на възложената работа, включващо срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи, последната годишна оценка на служителя за изпълнение на длъжността; резултат от проведени тестове за проверка на нивото на професионална компетентност, като служителите, които не са се явили на тест по уважителни причини (продължителен отпуск поради временна нетрудоспособност, дългосрочно командировани) получавали служебна оценка-среден; спазване на изискванията на Кодекса за поведение на митническия служител-чисто дисциплинарно минало, умения за работа в екип, получени награди и отличия, взаимоотношения с колеги, граждани и икономически оператори, активна обществена дейност; дисциплинарно минало. В приложение № 2, към заповедта, била посочена тежестта на отделните показатели, включени в критериите за оценка и точките за всеки от тях.
Със заповед № ЗАМ-417/32-79938/05.05.15 година Директорът на А. „М.“ [населено място] бил наредил да се пристъпи към процедура за извършване на подбор на служителите, назначени по КТ в дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ на Ц. при А. „М.“ [населено място], както следва: за 2 броя от длъжността „главен специалист“ и 1 брой от длъжността „старши специалист“, като в подбора да бъдат включени лицата, заемащи посочените длъжности. От протокола за извършен подбор № 45/08.05.2015 година било видно, че С. И. С. е получил обща оценка 52 точки. и е бил предложен за съкращаване. На резултата от проведени тестове му е поставена служебно оценка 2 точки. .По делото са били представени резултатите от тестовете на останалите служители.
Представено било и разрешение на Инспекцията по труда с изх. № 20 8915/12.08.2015 година, с което на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, се дава съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съставът на Софийски градски съд е приел от правна страна, че А. „М.“ [населено място] и С. И. С. са били в безсрочно трудово правоотношение, като С. заемал длъжността „главен специалист“ в отдел „Мобилни митнически групи“, при Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“, като това правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. От представените щатни разписания било видно, че считано от 29.04.2015 година процесната длъжност е премахната, поради което било налице цитираното в заповедта за уволнение основание. .При преценката дали е налице реално съкращаване на щата релевантно било дали е премахната процесната трудова функция, а не дали е намален общия брой на служителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят имал право на подбор и можел в интерес на производството или службата да уволни работници и служители длъжностите, на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. От представените по делото доказателства било видно, че работодателят бил извършил подбор съобразно законовите критерии-професионална квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа между всички служители, заемащи процесната и сходната на нея длъжност „старши специалист“. Неоснователно било оплакването на ищеца, че поставянето на служебна средна оценка поради неявяването му на тест го било ощетило. Поставянето на такава оценка било предвидено в изготвената от работодателя процедура за извършване на подбор (т.3.3.2) и го е поставила в по-благоприятна ситуация от липсата на оценка. Следвало да се добави, че дори и поставянето на най-висока оценка по този показател не би довело до промяна в резултата от подбора при съпоставка с оценките на останалите служители. Работодателят бил изготвил и извършил подбора по правила, които позволяват да се направи съпоставка по посочените критерии между отделните служители, като е пояснено значението и тежестта на всяка от поставените точки.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. И. С. е поставил правните въпроси за това следва ли съда при осъществяване на контрол за законосъобразността на подбора да извърши преценка на съответствието на оценките на служителят с действителните качества на същия, както и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на обективно проявените качества и подготовка на служителя за възложената работа; за това дали преценката на съда за законосъобразността на подбора се изчерпва с констатиране на формално прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ или обхваща и проверка на тези критерии и в този случай длъжен ли е работодателят да представи доказателства по всички критерии на всички участващи в подбора служители, както и за това необходимо ли е да има пълно, точно и всестранно отразяване на всички факти и обстоятелства по отношение на зададените критерии и трябва ли те да бъдат подкрепени с доказателства. Твърди се, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Отговор на първият от посочените по-горе въпроси е даден с ТР № 3/16.01.2012 година, постановено по тълк. д. № 3/2011 година, съгласно което преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, поради което съдилищата са длъжни на извършван преценка в тази насока. Същевременно по отношение на приложението на чл. 329 от КТ е формирана съдебна практика съгласно, която законът не предвижда нито специална форма за извършване на подбора, нито задължение за работодателя на документира същия. Избора на формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка, като при оспорването му работодателят е този, който трябва докаже както извършването му, както и това, че същият е съобразен с изискванията на закона. Това може да бъде направено с всички доказателствени средства. При това съставените от работодателя за удостоверяване на подбора писмени доказателства имат характера на частни свидетелстващи документи, поради което при оспорването на съдържанието им, съдът ги преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства, без да е обвързан от констатациите в тях. В случаите на такова оспорване работодателят е този, който трябва да ангажира доказателства установяващи верността на документа, удостоверяващ извършването на подбора. Същият обаче не е задължен да представя доказателства за всички действия по извършване на подбора и за обосноваване на всички приети от него оценки на работниците или служителите, а само за онези, които се оспорват от уволнения работник или служител. В конкретния случай съставът на Софийски градски съд е направил преценка за това извършван ли е подбор от страна на А. „М.“ [населено място] и за това дали той е съобразен с изискванията на чл. 329, ал. 1 от КТ с оглед за направените от С. И. С. конкретни оспорвания, поради което решението му е съобразено с установената съдебна практика.
С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1970/27.03.2017 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ Д състав, постановено по гр. д. № 12 756/2016 година по подадената срещу него от С. И. С. касационна жалба с вх. № 65 519/10.05.2017 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на спора С. И. С. ще трябва да бъде осъден да заплати на А. „М.“ [населено място] сумата от 200.00 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по чл. 78, ал. 8 ог ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1970/27.03.2017 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ Д състав, постановено по гр. д. № 12 756/2016 година.
ОСЪЖДА С. И. С. с Е. [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Р. И. да заплати на А. „М.“ [населено място], [улица] сумата от 200.00 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по чл. 78, ал. 8 ог ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.